Очакваме категорично разплащане с бизнеса както по проекти, които се изпълняват, така и по обществени поръчки, и по цялата верига на доставки, свързани с публичните средства.

Това заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде репортер на БГНЕС.
"Разплащането за нас е приоритет, защото всичко останало означава повече безработица, а тя е основният проблем, пред който сме изправени", коментира още Бранков. От БСК настояват за ускорено изплащане в пълен размер от държавата, общините и публичните предприятия на задължения по обществени поръчки и проекти с публично финансиране, както и за ускоряване и разплащане на проекти и допълнителни мерки и програми с пряк ефект върху заетостта. Те предлагат да се обсъди възможността от предприемане на действия за ограничаване на неприоритетни публични разходи по отделни първостепенни разпоредители с бюджетни кредити през 2013 година, включително за текуща издръжка за специални средства и доставки без ефект за заетостта и икономическия растеж. Стопанската камара подкрепя идеята да има ограничени целеви групи, които да получат еднократно средства от държавата.
Те настояват за публикуване в интернет на цялата входяща и изходяща кореспонденция на централните и местни администрации с изключение на класифицираната информация. И още за подробен месечен отчет за изпълнение на приходите и разходите на държавните и местните администрации, на всички издадени разрешителни за възобновяема енергия, за комбинирано ел. производство, за доставки на гарантирани цени по т.нар. невъзстановими разходи. БСК искат да е публична и пълната документация по обществените поръчки, както и да има регистър за невъзстановен ДДС и акцизи, регистър на държавната и общинска земя, както и на арендни договори и условията за арендуване, на държавно и общинско имущество и на активи за предстояща приватизация.
"Приемаме това, което беше казано от премиера за това, че всеки един от нашето общество трябва да прояви солидарност, но съм длъжен да кажа, че не бива да се забравя, че бизнесът не е индиферентен към това, което се случва в обществото и в страната". Това заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Той изтъкна, че през последната година заплатите в частния сектор са нараствали повече отколкото е нараснала инфлацията. "Фирмите продължават да плащат по-скъп ток отколкото плащат гражданите", подчерта Симеонов.
От БТПП също настояват държавата да спазва законоустановените срокове при изплащането на задълженията си Закона за ДДС и Закона за обществените поръчки. Те искат и да се запазят данъчните и осигурителните ставки на актуалното им ниво, да се запази валутния борд и да се съблюдава фискалната дисциплина и редовно държавата да превежда на общините субсидиите и трансферите за местни дейности. Те предлагат намаляване на публичните разходи чрез намаляване на администрацията и намаляване на публичните разходи за политическите партии. Именно от БТПП повдигаха въпроса до кога бизнесът ще плаща първите три дни от болничните, но финансовият министър Калин Христов защити този механизъм на изплащането на болничните.
Председателят на АИКБ Васил Велев коментира, че осигуряване на заетост и повишаване на доходи може да има само с ръст на икономиката. От АИКБ са предложили 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната, които да доведат до генерирането на нови работни места. Една от мерките, които АИКБ предлага, е задължаване на дружествата с монополно положение да разкриват много повече информация за дейността си. Друго предложение е договаряне на минимална работна заплата по отделни икономически дейности.
Относно предложението на Марин Райков индустриалците да проявят солидарност с гражданите в най-уязвимо положение Васил Велев заяви: "Не смятаме, че тези, които са придобили свръх печалби заради господстващо положение, правейки дарения, могат да получават индулгенция".
От АИКБ също настояват за спазване на срока за възстановяване на данъчния кредит по Закона за данък върху добавената стойност и дори искат всички стопански субекти да се регистрират по Закона за ДДС. Те подкрепят увеличаването на средствата по Националния план за действия по заетостта. Реалните мерки, които ще се предприемат, обаче, ще станат ясни едва през април, когато ще се проведе следващото заседание на Тристранния съвет. До тогава предложенията на социалните партньори трябва да бъдат разгледани в комисиите към НСТС.


















БГНЕС