Използването на рекомбинантно произведен човешки протеин, който да замества хормона еритропоетин при хронична бъбречна недостатъчност, е разрешено и въведено преди 23 години в САЩ. Това става възможно след

откриване на ген, който отговаря за синтезата на еритропоетин.

Този хормон се произвежда в бъбреците. Необходим е за стимулация на костния мозък в образуване на еритроцити – червените кръвни клетки. При хронична бъбречна недостатъчност,

когато бъбреците боледуват и склерозират, вече не могат да произвежда еритропоетин. 

Бъбречната недостатъчност обикновено е последица от други хронични заболявания, сред които са хипертонията, много масово разпространена у нас, и за съжаление увеличаващия се захарен диабет. Болните с бъбречна недостатъчност са в тежко здравословно състояние от интоксикацията, промененото алкално-киселинното равновесие, загубата на калций, увеличения креатинин. Бърз показател за функцията на бъбреците е нивото на креатинина в кръвта, който се филтрира през гломерулите на бъбреците и при тяхното увреждане той се задържа.

Лечението при хронична бъбречна недостатъчност е чрез хемодиализа или трансплантация на бъбрек. 

Хроничната бъбречна недостатъчност се съпровожда от анемия,

поради липсата на еритропоетин, което още повече усложнява състоянието. Известно подобрение може да се постигне с допълнително кръвопреливане. 

С наличието на рекомбинантен еритропоетин, болните сами могат да си поставят инжекции, което им осигурява много по-добро качество на живот.

Това представи от своя професионален опит нефрологът проф. д-р Емил Паскалев на семинара в Правец на тема ”Нови възможности за лечение на хроничните бъбречни заболявания. Ролята на биотехнологиите за развитие на съвременната медицина”, организиран от Българското нефрологично дружество. Още повече, че здравната каса поема това лечение. 

"Биотехнологичните медикаменти, са продукт на живи клетки и живи организми, върху които е въздействано по рекомбинантен път, за разлика от традиционните лекарства, които са химически съединения, получени чрез синтез в лабораторни условия”, обясни по време на семинара д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика.

Принципно рекомбинантната технология представлява

включване на изолиран човешки ген, отговорен за синтеза на определена белтъчна молекула, в микроорганизми,

които придобиват способност да произвеждат съответстващия човешки протеин. Така получените рекомбинантни белтъчни молекули се прилагат под формата на заместителна терапия при болестите, при които човек страда от тяхната липса или недостиг.