Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред Общото събрание на ООН през септем­ври, че- Иран ще бъде способен да създаде атомна бомба до лятото на 2013 г. Тогава той драматично на­черта израелската дебела червена линия за военна ин­тервенция. Въпреки това Израел няма да удари Иран през 2013 г. За това ще му трябва помощта на САЩ. А САЩ искат да играят за време. Войната, която трябва да се следи през 2013 г., няма да се води с армии. Вместо това саботажът чрез кибер- война (спомнете си компютърния вирус Stuxnet) и убийствата (четирима ирански ядрени учени са убити от 2010 г. насам) ще продължат в опит да се забави иранската ядрена програма. Задушаващите междуна­родни санкции вече са равностойни на икономическа война. Производството на петрол, главният източник цадоходи за Иран, е спаднало вероятно с 1 млн. барела то ще ,  накара Иран да премигне и да се съгласи да преустанови обогатяването на уран, да позволи инспек­ции на всички свои инсталации и да преглътне атомната си чест в името на- сделката. Това няма да се случи. Ислямската република на­чело с върховния лидер Али Хаменей, който има пос­ледна дума за иранската  атомна програма, страда от криза на доверие у дома. Поддаването на  американски натиск сериозно ще навреди на авторитета на режима,   освен ако той не се откаже от амбициите си тайно и според собствени условия. Президентските избори през- 2013 г. може да са не­говият шанс. Хаменей се дистанцира от избухливия (и ограничен в мандати) президент Махмуд Ахмадинеджад и го превръща в жертвено агне за икономи­ческите проблеми на- режима. Хаменей може би прави подготовка някой от фаворитите му да стане президент. Ако- Ахмадинеджад бъде премахнат прекалено рано, Хаменей може дори да обяви извънредно- положение. Сред тези, които може да заемат мястото му, са Саед Джалили, главният преговарящ по атомните въпроси на Иран, или председателят на парламента Али Лари- джани. Бившият- президент Акбар Хашеми Рафсан- джани настоява за правителство на „националното единство“. Всеки от тези тримата е достатъчно отдалечен от Ахмадинеджад (и силно критикува лошата му- икономическа политика), за да започнат сериозни преговори със САЩ. Ако това се случи, ядреният авантюризъм може да бъде отложен.
























Стефани Студър