В България, подобно на Унгария, Румъния и Словения, разходите за работодателя при уволнение /като обезщетение, представляващо определен брой месечни заплати/ са много по-ниски от тези в Западна Европа. Това сочи второто международното сравнително проучване на европейската мрежа от правни офиси на Делойт за режима и практическите аспекти на уволнението в Европа /International Dismissal Survey/.

В проучването участват 25 държави, сред които и България.

Най-често при уволнение в България работодателят плаща между една и шест работни заплати и по показателя "разходи" страната ни се доближава до държавите от Централна и Източна Европа, където освобождаването на служител струва около 2,5 пъти по-малко в сравнение със Западна Европа.

Според проучването "най-скъпите" държави са Италия /повече от 30 заплати/, Белгия /до около 25 заплати/, Испания /до около 20 заплати/, Норвегия /до около 12 заплати/.

В България, подобно на Чехия и Словакия, се прилага много стриктен подход по отношение на мотивирането на уволнението. Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение. Въпреки че във всички европейски държави работодателите са задължени да мотивират уволнението, подходът най-често е чрез общо очертаване на основанията за това.

Предизвестието за прекратяване у нас е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя. Проучването показва, че тази продължителност /от 30 дни до три месеца/ е в границите на средното за Европа.

Българското законодателство предвижда защитни правила по отношение на определени категории работници и служители.

Най-сериозна защита получават бременните служителки /които могат да бъдат уволнени само на определени основания/ и служителите в отпуск поради бременност, раждане и осиновяване /които могат да бъдат уволнени само поради закриване на предприятието/. По този показател нашето законодателство е в синхрон със законодателствата на останалите участващи в проучването държави.


Автор:
БТА