Миналият месец Антигуа и Барбуда обявиха, че ще предложат гражданство на заможни чужденци, в замяна на значителни финансови инвестиции. Срещу около 250 000 плюс таксите за процедурата дължимото усърдие, чуждите инвеститори ще могат да станат граждани на Антигуа с пълни права да гласуват, да започнат бизнес или да се кандидатират за пост.
Това е еднакво привлекателно за китайци, руснаци и дори хора от Близкия Изток, които може би ще бъдат привлечени от възможността да пътуват свободно до 140 държави, които нямат визови ограничения за гражданите на тези малки карибски
острови.
Наречете го туризъм за гражданство, дребна търговия с паспорти или последната граница на глобалния капитализъм – в резултат на финансовата криза от 2008 г., програмите пари срещу паспорт и визите за инвеститори станаха трогателен гамбит за страдащите икономики, коментира Ройтерс.
Българският парламент гледа закон, приет през ноември, но получил ветото на президента, който ще позволи на чужденци, които инвестират поне 650 000 долара в местен бизнес, да станат граждани на страната. Съседна Македония оповести пред медиите подобни намерения само седмици по-късно.
През ноември Австралия каза, че ще създаде собствена програма за инвестиции в следващите месеци, целяща привличането на индийски капитал.
А затъналата в дългове Испания наскоро обяви плановете си за предложи постоянно местожителство на инвеститори, които купят недвижимо имущество на стойност 160 000 евро или 200 000 долара.
„Определено има тенденция в това. Страните не искат да изпуснат възможността. Това е модата на месеца в имиграционния дебат, но тази мода не създава дългосрочна икономика”, коментира Мизафар Кришти, директор на нюйоркския Институт за миграционна политика





















Ройтерс