Тогава той беше председател на Временното народно събрание в Косово. После започна така наречената международна операция в Косово и Метохия. И от средата на 1999 година в живота на косовските сърби започна кошмарът. 330 сърби, черногорци, цигани, опасявайки се от разправа с албанските екстремисти, бягаха от този край. Те оставяха всичко, което е било натрупано през живота им не само от тях, но и от предците им.

През 2000 година Зоран Анджелкович стана генерален секретар на Социалистическата партия в Сърбия. Той имаше нормални отношения със Зоран Джинджич: „Ние разговаряхме с Джинджич два час преди убийството му. Обсъждахме косовския въпрос. Джинджич прекрасно разбираше, че аз добре познавам хората в Косово и ми вярват там и до сега “, - призна ми в една от срещите ни Анджелкович. През 2003 година той стана първи заместник председател на Скупщината на Сърбия и се задържа на тази длъжност до 2008 година. Най-интересните моменти от беседата ми със Зоран Анджелковичм през лятото на 2011 година включих в своя „Балкански дневник“.

- Защо Сърбия защити и защитава Косово, защо Косово и Метохия са толкова важни за Сърбия?

- Косово за Сърбия означава много повече, отколкото Тексас за Америка, Страната на баските за Испания или Сицилия за Италия. За всеки сърбин Косово е източник, първооснова на нашата култура и религия. Тук са всички наши паметници и манастири. В Косово в град Печ се намира сръбската патриархия. И най-главното, повечето сърби имат корени в Косово: всички сърби са дошли в съвременна Сърбия от този край. Това е икономическото, културното и религиозното сърце на Сърбия. Това не е лозунг, а исторически факт. Всички наши народни песни, музика, литература са свързани с Косово и Метохия. Тъкмо от тези позиции всяка държава защитава целостта си и суверенитета си.

- Как и защо се разпадна силната и голяма страна наречена СФРЮ?

- Аз смятам, че Югославия се разпадна, защото в Конституцията на Тито беше заложена бомба, която дава право на излизане от състава на федерацията. Затова възникнаха и нови държави. По Конституция Косово винаги е било в състава на Сърбия и е имало автономия. Но докато Европа се обединяваше, в СФРЮ започна процес на разпадане. Това беше сложен процес: ние не само воювахме, но и преустановихме икономическите си връзки. След двайсет и повече години след разпадането на страната ние с много труд създаваме единно балканско икономическо обединение. Самостоятелно да живеем и съществуваме е трудно в такова малко пространство, където има толкова много съседи, които знаят, че не могат един без друг.

- През 1999 година сърбите не се съгласиха просто така да им отнемат четвърт част от територията?

- 1999 година е тежка и много болезнена рана. Тя дълго ще ни напомня за себе си, народите в Сърбия едва ли някога ще забравят тримесечните кошмари и ужасите на НАТО. На практика ние замряхме в икономическото си развитие на равнището на 1999 година, нас просто ни върнаха 10 години назад. В тази агресия много загубиха своите близки, разрушиха ни важни инфраструктурни обекти. В Белград и днес стоят разрушени от натовските бомби домове.

Не трябва да се забравя, че Сърбия има важно географско положение, съединява северна и южна Европа. Разбира се, не трябва постоянно да се мисли само за миналото. Целта ни е сътрудничество с ЕС. Ние ще развиваме връзките си с Русия, нашия отдавнашен и най-надежден партньор. Американците, струва ми се, сами разбират днес, че през 1999 година допуснаха голяма грешка, като нападнаха Сърбия. После беше Ирак, Афганистан. Отрезвяването на американците идва. За съжаление, много късно, когато вече не могат да се върнат загиналите хора, които не са виновни, че са се родили в Сърбия.