Миналата седмица директорката на училище в парижкото предградие Монтаржисе отменила срещата на учениците със Санта Клаус.
Решението си тя обяснила с това, че коледната традиция нарушава принципите на светското училищно образование. Директорката също се позовала и на финансовите трудности на учебното заведение. Но по информация на местни медии, решението било прието под натиска на мюсюлмански семейства, които сметнали, че срещата със Санта Клаус противоречи на културата и религията на децата им. Независимо от факта, че в ситуацията твърде бързо се намесил кмета на града, забранявайки да се отменят училищни традиции, скандалът предизвикал много шум в националната преса. Споровете за училището в Монтаржисе съвпаднали с дискусиите около намеренията на президента Франсоа Оланд да въведе в задължителната програма на началното образование уроци по светски морал. В интервю за „Гласът на Русия” социологът, специалист по въпросите на училищното светско образование и преподаване на религии, професор Жан-Пол Вилем обясни какво става във френските училища и защо приказният персонаж се оказал извън рамките на светските ценности.

- Събитията в училището в Монтаржисе единичен случай ли са, или зад тях се крие по-сериозен проблем?

- Това не е единственият случай. Решението на директорката нагледно показва, до каква степен някои чиновници и сътрудници на държавни учреждения не разбират, какво означава самият термин „аристократичност”. Очевидно е, че се наблюдава подмяна на понятията и възникна бъркотия. Санта Клаус е част от културна традиция, която, разбира се, отговаря на католическия календар, но той в никаква степен не е религиозен символ, затова да се отменя срещата, заявявайки, че тази традиция накърнява интересите на някои семейства, не е съвсем адекватна реакция.

- Но ако подобна неадекватна реакция провокира Санта Клаус, персонаж, който няма нищо общо с религията, това не е ли свидетелство, че в светските училища назрява краза?

- Действително, във всичко, което засяга културното и религиозното многообразие, има трудности, с които се сблъскват учениците и техните родители: да бъдеш светски, означава да се дистанцираш от всички културни символи и традиции. Според мен, това е спорно определение. В същото време Франция има повече католически църкви, отколкото джамии, и френската история била формирана под влияние на християнската култура. Под аристократичност се подразбира уважение на историческите традиции, от тях не трябва да се абстрахираме, защото в противен случай трябвало да бъдат унищожени всички храмове, църкви, градски постройки, които се възприемали като заплаха за аристократичността. А това вече е много смешно.

- Имайки предвид широкото културно и религиозно многообразие във френското общество, можем ли както и преди да твърдим, че Франция е светска държава, в частност, когато става дума за училищата?

- Франция направи избора си приемайки закон, който забранява носенето на религиозна символика в държавните училища. Под забрана попаднаха не само нашумелите мюсюлмански фереджета, но и големите кръстове или еврейските шапчици и други отличителни елементи. Но от друга страна, не особено ярките предмети, съдържащи религиозни символи не са забранени, защото учениците и техните родители принадлежат към различни култури, религии и философии, и желанието да запазят идентичността си не накърнява принципите на аристократичността. Учениците много внимателно се отнасят към културното и религиозното многообразие.





















Мария Сиделникова