В края на 2008 и началото на 2009 година, в разгара на финансовата криза, и трите най-големи исландски банки банкрутираха. Исландците излязоха на улиците и протестираха със запалени факли и домати по сградата на правителството. Едва три години по-късно страната отбелязва икономически растеж, а безработицата намалява. Финансовият министър Щайнгримур Зигфусон (1955), начело на министерството от 2009,  обяснява в интервю за немското сп. Шпигел как са успели да го постигнат.

Четири години след колапса на исландската банкова система, страната успя да преодолее финансовата криза. Как успяхте?

Още не сме достигнали целта си, но сме на правилния път. Отново имаме растеж от 2.7 % тази година и очакван от 3 % през следващата. Безработицата намалява и след целия бюджетен дефицит падна от неизмеримите 14 % през 2008 на около 1.5 % през 2012. В следващия бюджет очакваме едва 0.3 %, а по-следващата да имаме малък излишък.

Какво могат да научат лидерите по време на европейската криза от опита на вашата малка страна?
Не искаме да поучаваме Европа, че сме намерили лекарството. Но беше важно, че не чакахме, а вместо това реагираме мигновено на симптомите на кризата. За да намерим лек за дефицита, увеличението на данъците, за да увеличим приходите беше неизбежно, но спасителните мерки също бяха необходими. Трябваше ни микс от двете и силна убеденост за спасяване на нашата социална система.

Какво бихте препоръчали на страни в криза като Гърция?

На първо място сигурност за обществото. Следващото е ниската и средна по доходи класа трябва да бъде защитена от режима на строги икономии. Тяхната покупателна способност трябва да се поддържа, за да може тяхното потребление да допринесе за възстановяването на икономиката. В международен план това често се пренебрегва.

В разгара на кризата искахте да вкарате колкото е възможно по-бързо страната в ЕС и Еврозоната. А сега?

По това време, желанието за присъединяване, сред традиционно евроскептичните исландци, беше високо. Сега страхът от Европа отново преобладава, особено що се отнася до риболовните права. Дори още не сме говорили с Брюксел за критичните глави, които се отнасят до риболова и хранителната сигурност. За мен лично, това е едно истинско разочарование.



















Манфред Ертел