Системите за превенция на корупцията в България и Румъния не са достатъчно ефективни и са необходими системни и целенасочени усилия, констатира „Трансперънси интернешънъл" в доклада си „Пари, политика власт: Корупционни рискове в Европа".

Докладът обобщава резултатите от изследванията на националните системи за почтеност, извършени през 2011 г. в 25 страни в Европа - Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Финландия, Франция, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чешка Република, Швеция и Швейцария.

През последното десетилетие в България са инвестирани значителни средства в укрепването на капацитета и почтеността на публичните институции, но въпреки това, оценките за почтеност и отчетените антикорупционни резултати не кореспондират с инвестирания ресурс.
Институциите трябва да предприемат по-активни действия за пълноценното използване на ресурсите с цел постигане на отчетливи резултати в борбата с корупцията, категорични са в „Трансперънси интернешънъл".

Основен проблем, очертан от изследването, е наличието на системно разминаване между оценката на правната рамка в областта на противодействие на корупцията и действителното й приложение от отделните институции. Според експертите е необходимо допълване на правната рамка и адекватни политики.

Освен по-ефективно разходване на ресурсите, „Трансперънси интернешънъл" препоръчва на България повече прозрачност при извършване на назначенията на ключови позиции, а също развитие на механизмите за отчетност и прозрачност.

Изследването установява, че три четвърти от европейците оценяват корупцията като проблем с нарастващо влияние в своите държави. В това отношение са споменати България, Финландия и Словения като територии на конфликти на интереси.

В Югоизточна Европа се наблюдава изключително силно въздействие на финансовата криза върху функционирането на институциите, посочи Ваня Нушева - програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници". Тя отбеляза, че в Италия, Гърция, Испания, Португалия гражданите стават свидетели на неефективни контролни институции и на политически партии, неразполагащи с доверието на хората.
Повишава се общественото недоволство и гневът на хората от разпространението на корупцията и неефективното управление.

По данни на Евробарометър 74% от европейските граждани смятат корупцията като основен проблем. В Гърция това са 98% от гражданите, посочи още тя. Изключително негативни оценки се дават на партиите и парламентите. Много малко парламенти в Европа успяват да установят ясни правила за работа, етични стандарти и успяват да осъществят контрол над изпълнителната власт, посочи още Нушева и добави, че партиите получават все по-малка подкрепа от гражданите.

В изследването се отделя място на взаимодействието между обществения и частния сектор и се констатира, че е необходима много по-голяма ангажираност и на двете страни в борбата с корупцията.
Само в две страни хората, подаващи сигнали за предполагаеми престъпления или други злоупотреби, са защитени от последващи мерки.
Едва в 10 от 25-те европейски държави, обхванати в изследването, е забранено на политическите партии да приемат анонимни дарения.
По време на дискусията при представянето на доклада беше посочено, че в Румъния например част от даренията се отчитат като членски внос.

Като корупционни рискове в Европа „Трансперънси интернешънъл" посочи факта, че в 12 държави няма ограничения за даренията от частни лица на политически партии, както и че в 17 държави липсва кодекс за поведение на депутатите; в 11 държави са налице ограничения за публичното оповестяване на конфликт на интереси и имуществото на лицата, заемащи публични длъжности; в 20 държави са налице препятствия пред гражданите, които искат да получат достъп до обществена информация, което също е сред значимите корупционни рискове в Европа, изтъкнаха още от „Трансперънси интернешънъл".

„Трансперънси интернешънъл" отправи призив към законодателите да въведат мерки, които да направят лобирането и финансирането на политическите кампании по-прозрачни и подлежащи на ефективен контрол. На 19 от общо 25 изследвани страни експертите препоръчват въвеждане на ясни правила за лобистката дейност.





















Ива Иванова