Операцията беше хипер гадна! Изминаха няколко дни от както я направиха, а аз бях в безпомощно състояние. Вярата в обещанията „за един следобед и си като нов, ме беше напуснала, точно когато ме пусна и упойката, дето ми я хакнаха между прешлените на гръбначния стълб!
Вече съм у дома. Размазал съм се на дивана! На една ръка разстояние, мaлка масичка с минерална вода и обезболяващи, някои от които мечтата на наркомана. До тях прилежно затворена „Улица консервна“, с листче колкото градско транспортно билет-че между страниците което отбелязваше, че съм препрочел 37 страници от готината книга. Дистанционното на ти-вито е в ръката ми и предлага все по-големи тъпни. По едно време без да знам защо се заглеждам в Anymal planet, кучешкия им сериал. На екрана малтретиран квартален помияр, откаран от зоо-полицаите в клиниката за бездомни животни. Каишката която свалиха, беше направила рана се едно нож му е рязал врата! Абе гледката не ставаше за малки. След това вкараха кучето в операционната. Сложиха му маска на муцуната. То не че буйстваше, ама от упойката съвсем се укроти. Дават едър план на раната. Следва старателната ръка на зоо-доктора, който маже „МАРЛЯ“ с благ мехлем и лепва нежно на порязаното врат-ле на песа. Още по-внимателно му правят „ПРЕВРЪЗКА“.
Изведнъж в размътената ми от болкоуспокоителни глава, нещо започва да щрака като форсиран геймърски компютър. Явно подсъзнанието ми нещо вършеше без ни най-малко да ме уведомява какво е то, камо ли да иска разрешение! И докато се чудех какво става, в ръцете ми се появява листчето от книгата с което си отбелязвам до къде съм стигнал.
Погледнах го! От едната страна празно, от другата пишеше:
Това листче с размера на билетче, ми беше тикнато в ръцете от служителката в регистратурата на първия етаж в болницата, когато ме приемаше. Инструктиран бях, че преди да постъпя, трябва да осигуря санитарните материали от списъка.
Боже господи! На коя планета живеем?
Не последва отговор! Със сигурност не сме на Anymal planet, отговорих си сам!
Емил Капински
