През май 1993 г. като народен представител внесох първото след промените предложение за национален референдум (по въпроса „за" или „против" мажоритарна избирателна система). В пленарната зала няколко гласа не достигнаха предложението да мине. По-късно имаше и други инициативи, но след четвърт век демокрация България остана единствената страна, в която няма допитване до народа - дори по въпроса за членството в ЕС и НАТО.
Днес най-после изглеждаме близко до референдум. За съжаление той е обречен на провал, тъй като решението на НС за произвеждането му противоречи на закона, включително на основния.
А България е правова държава, законите са задължителни и за парламента, когато приема решения. В много случаи Народното събрание е в правото си да прецени да има или да няма референдум. Но в хипотезата на подписка, подкрепена от 500 000 и повече български граждани с избирателни права, парламентът няма право на преценка. По Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление той е в ситуация на обвързана компетентност - длъжен е да приеме решение за референдум, така както е поискан. (Освен в хипотезата на чл. 9 от същия закон - при въпрос, който не може да се решава чрез допитване до народа, тогава трябва решение за отхвърляне на референдума.) Няма как обаче парламентът да подменя въпроса, посочен в подписката. Предложението на депутатите може само да се приеме като втори въпрос в допитването.
Сега излиза, че ще правим референдум, поискан от половин милион граждани, и затова задължителен, но... с въпрос, подменен от парламента, което е недопустимо. Не изключвам някой с право да сезира Конституционния съд.
Вън от казаното референдумът през януари няма да е валиден и поради крайно недомисления закон, приет от предишните управляващи. Обикновено калпавият закон след време се обръща срещу авторите си. Така е и в случая. За да бъде референдумът валиден, трябва да са гласували не по-малко от участвалите в последните избори за НС избиратели, а те са 60%. Отсега е ясно, че в края на януари пред урните няма да излязат толкова граждани. Въобще защо гласуването на референдум да се приравнява с това на парламентарни избори, което се влияе силно от политическата конюнктура?!
В заключение: референдумът е обречен. Жалко е, че след този неуспех пряката демокрация у нас ще стане мръсна дума и на никой български гражданин няма да му се иска да се подписва за референдум поне още 25 г. За съжаление Евросъюзът, на който толкова разчитаме, няма как да ни проведе референдум.
Между другото законът за референдумите забранява да има допитване за смяна формата на държавно управление. Така че ако ни дойде до гуша парламентарната република, няма как да поискаме президентска.
Copyright © CROSS Agency Ltd.