През януари 2012 г. избухна поредният конфликт между туарегите - етническото мнозинство в Северно Мали, и властите в Бамако. След мартенския преврат в района се укрепиха ислямисти, а на 6 април туарегите провъзгласиха в заграбените земи държавата Азауад. Днес ислямистите засилват влиянието си: набират хора във войската против волята им и приобщават населението към шериата.
Ислямистите се стремят да наложат влиянието си в цялата държава. Редица техни действия предизвикаха широк отзвук извън Мали - унищожени бяха светини в Тимбукту, крадци се наказваха с отсичане на ръцете, а несемейна двойка с извънбрачно дете бе пребита с камъни.
По ирония на съдбата през последните 20 години Мали бе смятано за образцово-показателна африканска страна. Държавата се управлява от демократично избрано правителство, дошло на власт с честни избори. Там има свободни медии. През последните години укрепна доста и малийската икономика, по-специално с развитието на туризма.
Нещата се промениха през март, когато армия от мюсюлмани екстремисти и туареги сепаратисти превзе северната част на Мали. Под предлог, че бранят исляма, радикалите започнаха да съсипват историческото наследство, струпано в Тимбукту - Града на 333-мата светии, включен в в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Главният прокурор на Международния наказателен съд Фату Бенсуда приравни към военните престъпления унищожаването на четири от 16-те мавзолея на мюсюлмански светци в Тимбукту.
Армията на полковник Муса Майга, наброявала първоначално 500-600 души, според някои данни се е разраснала до 6000. В нея цари сурова дисциплина. Кореспондент на германското сп. “Шпигел” посочва например, че ако звънне мобилният телефон на военен, застанал в строя, командирът ще го накара да направи 20 лицеви опори на плаца в 40-градусовия зной. Войските на ислямистите контролират най-големия град Гао.
Туарегите - гръбнакът на бунтовническите военни групировки в Мали, получаваха подкрепа от бившия либийски лидер, но след като режимът на Муамар Кадафи бе свален, се оттеглиха далеч в Сахара. Кадафи осигуряваше щедра финансова помощ на войнствените чергари и те отвръщаха с уважение на ръководителя на либийската джамахирия.
“Физически и морално сме готови за бой”, казва полковник Майга. Единствено той е облечен с камуфлажна униформа - навремето е служил в Либерия, в малийския контингент от африканската миротворческа групировка. Повечето наборници, записвани насила в ислямистката армия, носят обикновени тениски и сандали на бос крак.
Въоръжената ислямистка групировка “Ансар Дине” (”Бранители на вярата”), тясно свързана с “Ал Каида в ислямския Магреб”, държи самопровъзгласената държава Азауад да живее според шериатските закони. Нейните членове, предвождани от Ияд аг Гали, са туареги и салафити - последователи на сунитска секта, близка до уахабизма.
Туарегите в Африка са близо 5 милиона и все още нямат собствена държава. Правителствените войски, въоръжени с остарели оръжия и техника, не бяха в състояние да потушат бунта им. Туарегите пък, напротив, не само че са минали военно обучение в Либия, но са били на служба в елитни части от армията на Кадафи.
До един момент ислямистите сравнително лесно намираха общ език с туарегите, но стана ясно, че имат съвсем различни цели. Чергарите искат да живеят в изолация от останалия свят, а пък “Ансар Дине” се кани да наложи шериата в цяло Мали. В края на май туарегите и салафитите се разграничиха помежду си, тъй като номадите отказаха да приемат шериатските норми.
Западни кореспонденти твърдят в репортажи от Мали, че само парите карали хората да не напускат армейските редици. Малийците са мюсюлмани и общо взето доста толерантни хора. Това обаче не спря екзекуциите. В селцето Акеалхок бяха пребити с камъни до смърт мъж и жена, дали живот на извънбрачно дете. В Ансондо - в покрайнините на големия северен град Гао, на 9 август бе изпълнена присъда на шериатски съд, наказал с отсичане на ръката мъж, обвинен, че откраднал мотоциклет.
Сега Камара - независим политолог от столицата Бамако, коментира пред радио “Гласът на Русия”: “Според мен единствената възможност да бъде спряна атаката на средновековието срещу Мали наистина е войната. Твърде дълго чакаме Икономическата общност на държавите от Западна Африка да изпрати в Мали свои войски, както вече реши.
Чакаме съответните решения да бъдат взети от Съвета за сигурност на ООН. Чуваме от Франция и САЩ много обещания да предоставят логистична помощ на малийската армия. Днес обаче тя е по-слаба отвсякога. А времето отлита, заедно с него и възможността да бъдат решени по мирен път проблемите, от които не може да се измъкне страната ни - Мали, смятана винаги досега за най-миролюбивата държава в Сахел и цяла Западна Африка”.
Ислямистите пък предупредиха в свое послание, чийто превод помества сайтът ummanews.ru: “Първо, заявяваме пред цял свят, че сме готови да се възправим срещу всяка агресия и по всяко време. Второ, съпротивата ни ще бъде болезнена и ще донесе тегоби на всекиго, който нахлуе у нас, и ще нападаме агресорите в страните им, и нека те да разберат, че имаме стотици мъже, готови да сторят Шахада (шехадет) (да засвидетелстват вярата си - един от петте стълба на исляма) и да паднат като мъченици.
Трето, обръщаме се към Франция, която не може да се намеси самостоятелно и вече носи дълбока рана, също и към нейните медии, които я подтикват да се включи във войната: не можете да си представите какъв ще е резултатът и колко сериозни - последиците. Четвърто: Алжир засега проявява мъдрост в своята позиция, той знае от собствен опит какво ще последва при всяка евентуална намеса от негова страна. Пето и последно: призоваваме всички мюсюлмани, най-вече младежта и хората на познанието (на исляма) да се присъединят към нас, за да защитят земите на мюсюлманите, тяхната религия и тяхната чест”.
БТА
