Посещението на американския министър на отбраната Леон Панета в Израел имаше една цел – да вдъхне у Израел доверие към Вашингтон. Визитата имаше и много силно визуално изражение – във вторник министерството на отбраната разпространи снимки от вечерята на Панета с израелския му колега Ехуд Барак. В сряда пък той беше сниман до противоракетната система на Израел „Железен купол”, а по-късно беше увековечен как приема почетна значка от Барак и от командващия военновъздушните сили на Израел, генерал-майор Амир Ешел.

Това е същият Ешел, обмислящ израелска атака срещу Иран, която Панета дойде да спре или поне да забави.

Целта на снимките беше да се изпрати послание към цял Израел, че страната има подкрепата на САЩ и че както самият Панета заяви в сряда, „Иран никога няма да има ядрени оръжия”.

Ехуд Барак и израелският премиер Бенямин Нетаняху също използваха срещата си с Панета, за да изпратят своето послание – да, санкциите удариха икономиката на Иран, но те не са засегнали ядрената му програма, и не, Израел няма да остави свободата си на действие и съдбата си в чужди ръце, пък било то и приятелски.

Във вторник Нетаняху даде няколко интервюта за израелски телевизии, в които каза, че на политическата класа в страната се пада окончателното решение относно военно действие, а военните ще трябва просто да изпълнят нарежданията.

Изявлението на Нетаняху не беше отправено към военните началници на Израел, които по-рано се обявиха против удар срещу Иран, а по-скоро беше предназначено за ушите на американците, за да няма недоразумения относно решимостта на Израел да спре Техеран.

Въпреки противопоставянето на началника на Мосад и на израелските сили за отбрана, Нетаняху поиска Вашингтон да разбере, че няма да спре правителството му да направи това, което смята за редно.

Полемиката между израелското правителство и военните не се отнася за самото нападение, тъй като никой не иска Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Големият въпрос е за момента на провеждане на подобна атака и дали това трябва да стане през лятото, преди президентските избори в САЩ, или може да изчака за периода след това, може би до следващата пролет.

В центъра на този въпрос стоят от други две теми – първо, дали Израел може да си позволи да изчака толкова дълго, и второ, дали Израел може наистина да разчита на САЩ да използва военна сила някой ден, ако и когато всички други варианти бъдат проиграни.

Панета и всички останали американски представители, които са прекрачвали през прага на летище „Бен Гурион” през последния месец, подчертаха пред израелските си колеги, че Израел може да почака и че в крайна сметка САЩ няма да позволят на Иран да се въоръжи с ядрено оръжие.

Тези представители, които смятат, че Израел трябва да почака, са притеснени, че едно нападение сега, макар и вероятно оправдано, ще бъде направено преждевременно от гледна точка на законосъобразността. Светът създаде изумителна коалиция със санкциите и дипломатическата изолация, която наложи на Техеран, твърдят тези представители. Ако нападението бъде извършено сега, преди процесът да бъде изчерпан докрай, Израел ще изглежда така, сякаш се опитва да саботира усилията на останалия свят.

Противоположният аргумент е, че ако Израел чака твърде дълго, военните варианти може да се окажат безполезни. Освен това, ако Израел изчака, кой може да гарантира, че Иран няма да използва спечеленото време, за да създаде бомба, без светът да разбере за това?


превод:http://focus-news.net/?id=a1908