На 22 юни 1898 г. е роден Ерих Мария Ремарк – един от най-известните автори на антивоенни романи. Произхожда от работническо семейство от Оснабрюк. На 16 години прави първите си литературни опити. Пише стихотворения, есета, и започва да работи върху първия си роман. Осемнадесет годишен е мобилизиран и пратен по фронтовете на Първата световна война. Раняван е няколко пъти.
След края на войната желае да стане музикант, после – художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава дописва първия си роман – „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си Ана Мария. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му.
lira.bg
Най-четени статии:
-
Защо изследванията на Иван Качановски за събитията на киевския Майдан…
-
Генерал-лейтенант в оставка Евгений Бужински, анализирайки съобщения от Украйна, каза…
-
Британските таблоиди съобщиха за строгата заповед на Путин за района…
-
Висш военен от Украйна каза, че Министерството на отбраната цензурира…
-
Западните страни не желаят появата на финансова система на БРИКС.…
-
Четири важни задачи ще бъдат възложени на Илон Мъск в…
-
Повече от осем хиляди тела на бойци от украинските въоръжени…
-
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отново се обърна директно към народа…
-
Защо Западът счита, че е спечелил Втората световна война? …
-
«Изглежда Тръмп очаква непродължителен период на мир, докато не премине…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Високото ниво на енергия…
-
Двама къмпингари бяха хванати на калъп на един от най-популярните…
-
Тя е млада, красива и секси. И отново се казва…
-
Ако някога сте попадали в ситуация, в която подозирате, че…
-
Отбелязването на 13 ноември като Световен ден на добротата е…
-
НАСА за първи път публично се съгласи, че светът е…
-
Див скандал си спретват Сашо Кадиев и съпругата му Ивелина…
-
Младата студентка Миряна Иванова отпадна окончателно от екстремното риалити “Игри…
-
Американският психотерапевт Памела Стивънсън Конъли даде съвет на 50-годишен мъж,…
-
Кой не иска всеки ден да чувства радост и удовлетворение…