Учени от Калифорнийския университет съобщиха, че са създали синтетичен „ген“, който може да улавя емисиите от въглероден диоксид и така да помогне в борбата срещу глобалното затопляне, съобщи „Сайънс дейли“.
„Създадохме триизмерни синтетични кристали, наподобяващи ДНК“, заяви проф. Омар Яги от Калифорнийския университет. Неговият екип е комбинирал органични и неорганични елементи в синтетичен кристал, който кодира информация по подобие на ДНК. Кристалът в никакъв случай не е толкова сложен като ДНК, но представлява новост в химията и науката, подчертава проф. Яги.
Откритието може да допринесе за разработването на начини за производство на по-чиста енергия, включително и на технологии, които предприятията и автомобилите могат да използват за улавянето на въглеродния диоксид, преди той да попадне в атмосферата. „Смятаме, че това ще бъде важно за създаването на надеждни материали за улавяне на СО2 с много висока селективност“, посочва още проф. Яги. По думите му технологията може дори да доведе до създаването на материал, който да превръща въглеродния диоксид в гориво или да улавя въглеродните емисии много по-ефикасно.
„ДНК е една прекрасна молекула, която притежава способността да кодира информация. Ние намерихме начин как да кодираме информация в кристал по същия начин като ДНК. Последователността на органични функционалности в порите на кристалите представлява един уникален код“, посочва още проф. Яги. Учените са демонстрирали, че тази технология позволява улавянето на въглероден диоксид да бъде с 400% по-ефективно.
В началото на 90-те години на миналия век Яги създал нов клас материали, наречени металоорганични рамки, понякога представяни и като „кристални гъби“, в които компонентите могат да се променят по желание. Тези материали притежават пори с наноразмери, в които могат да се съхраняват газове, трудни за улавяне и транспортиране. Молекулите могат да преминават безпрепятствено през тези пори.
“Създадохме кристали от металоорганични мрежи, в които последователността от многобройни функционалности действа като синтетичен „ген“. Така ние намерихме начин да приложим контролирана комплексност в синтетичен кристал“, обяснява проф. Яги. „Тази технология може да намери многобройни приложения в енергетиката и промишлеността, като например превръщането на газове и течности в гориво, на вода във водород и много други“, посочва още той.