Международен екип от астрономи откри необичаен дългопериодичен радиоимпулс, излъчващ сигнали на всеки 14 минути.
Сигналите идват от дълбините на Млечния път и, както отбелязват специалистите, интервалът между тях се скъсява.
Освен ускоряващото се поведение на източника, учените са озадачени и от почти пълната му кръгова поляризация – характеристики, които го отличават от всички познати представители на този клас.
Откритието е направено от група астрономи, водени от Фънцю Адам Донг от Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO) в Шарлотсвил, Вирджиния.
Радиоимпулсът, обозначен като CHIME J1634+44, представлява дългопериодичен радиоизточник – изключително рядък клас периодични радиоизлъчватели със свръхдълги периоди на въртене (от минути до часове) и силни магнитни полета.
Предишни наблюдения предполагат, че радиоимпулсите от този тип могат да произхождат от магнетари (въртящи се неутронни звезди с изключително силни магнитни полета) или бели джуджета в двойни системи.
Истинската природа на тези обекти обаче остава неясна, а поведението на новия източник озадачава учените – CHIME J1634+44 не се вписва в нито един от съществуващите модели.
Радиоимпулсът е регистриран за първи път през октомври 2022 г. – първоначално като единична вспышка – и оттогава е под постоянно наблюдение. Той се активира отново през февруари и ноември 2023 г., като за общо 4,5 години специалистите са регистрирали 89 импулса.
Предполага се, че обектът се намира в пределите на Млечния път, но на значително разстояние от плътните звездни купове, където обикновено се появяват подобни източници.
Според изчисленията на специалистите, периодът на пулсация на CHIME J1634+44 е 841 секунди (около 14 минути), а вторичният период – около 4206 секунди (70 минути).
Последният може да е свързан с бинарна активност. Наблюденията показват, че почти всички радиовълни на обекта имат кръгова поляризация.
Това е възможно само при наличие на мощно магнитно поле. Дори при такива условия обаче, еднородността, демонстрирана от обекта, е изключително рядка.
Освен това, времето между импулсите се скъсява, което може да е индикация за ускорение на източника.
Подобно поведение не е наблюдавано досега при радиоизточници от този тип.
Според една от хипотезите, ускорението на CHIME J1634+44 се дължи на акреция на вещество: потокът от нестабилно радиоизлъчване се създава, когато газ от съседна звезда пада върху неутронна звезда или бяло джудже.
За потвърждаване на тази хипотеза са необходими допълнителни наблюдения. Благодарение на уникалните си свойства, CHIME J1634+44 е идеален обект за изясняване на истинската природа на дългопериодичните радиоизточници.
