Учените имаха големи надежди за пробата от астероида Ryugu, взета от японската сонда Хаябуса-2.
Реалните резултати обаче надминаха тези очаквания.
Изследователите откриха на Ryugu минерал, който не би трябвало да се намира там.
Минералът се нарича джерфишерит и е открит в метеорити, така че е добре известно, че може да се образува в Космоса.
Досега обаче не е бил открит в други части от пробата на Ryugu, нито в метеорити, които са подобни на Ryugu.
„Джерфишеритът е минерал, който обикновено се образува
в много редуцирани среди, като тези, които се срещат
в енстатитовите хондрити, и никога не е бил откриван
в CI хондрити или други зърна от Риугу“, заяви
професор Масааки Мияхара от университета в Хирошима.
„Наличието му е като намирането на тропическо семе в арктическия лед – което показва или неочаквана местна среда, или пренос на дълги разстояния в ранната Слънчева система.“
Ryugu сега е с диаметър 900 метра (3000 фута), но първоначално е бил част от много по-голямо тяло.
Този отминал свят, образувал се между 1,8 и 2,9 милиона години след началото на Слънчевата система, е бил много ранен. Намирал се е във външната област на Слънчевата система, където са могли да се образуват ледени кристали.
Той е бил достатъчно голям, за да има вътрешна топлина, достатъчна за топене на вода, без да достига температура над 50 °C (122 °F).
Джерфишеритът, от друга страна, е открит в метеорити, които произхождат от вътрешната част на Слънчевата система, където има малко вода и много топлина, като минералът се образува от високотемпературни газове или метални течности при температури над 350 °C (662 °F).
Това е много различна среда от тази, която се очакваше да бъде предшественикът на Ryugu.
„Откритието на джерфишерит в зърно от Риугу предполага, че материали с много различна история на образуване може да са се смесили в ранната еволюция на Слънчевата система или че Ryugu е претърпял локализирани, химически хетерогенни условия, които не са били признати досега. Това откритие оспорва представата, че Ryugu е еднороден по състав, и отваря нови въпроси за сложността на примитивните астероиди“, обясни Мияхара.
