Два телескопа обединиха усилията си, за да наблюдават гигантска спирална галактика на четири милиарда светлинни години.
Благодарение на базираната на Земята ALMA и базирания в Космоса „Джейм Уеб“, астрофизиците успяха да проучат нейната изключително интригуваща вътрешна структура в детайли за първи път.
ADF22.A1 е една от най-големите галактики, известни на човечеството в своя регион в Космоса.
При червено отместване 3.09 той влиза в протоклъстер, известен като SSA22. Наблюденията вече бяха показали, че е изключително богат на прах и има ясно изразен „мост“ (черна дупка, скрита вътре), но впечатляващото разстояние прави по-нататъшните изследвания изключително трудни.
Тази трудност е елиминирана по радикален начин: чрез едновременно използване на най-модерния инфрачервен космически телескоп до момента „Джеймс Уеб“ и една от най-мощните радиообсерватории на Земята Atacama Large Millimeter Wave Array или ALMA.
Резултатите от наблюдението показват, че тази стъпка е оправдана.
За първи път вътрешната структура на ADF22.A1 може да бъде реконструирана с такава висока яснота – почти безпрецедентна за разстояние, надвишаващо милион килопарсека.
Галактиката се превърна в своеобразна „естествена лаборатория“ за учените, което им позволява да изучават подробно механизмите на натрупване на маса от свръхгигантска черна дупка.
Екпертите успяха не само да изчислят ефективния радиус на галактиката, но и да идентифицират в центъра ѝ компактно ядро, състоящо се от плътни облаци газ и прах.
Освен това прахът е не само компактно концентриран в централната област (както при аналозите на ADF22.A1), но и „размазан“ по целия галактически диск. Това означава, че галактиката активно расте.
В допълнение, анализът на емисионните линии на йонизиран въглерод е помогнал на астрономите да определят скоростта на въртене на ADF22.A1.
Тя възлиза на много респектиращите 530 километра в секунда – повече от два пъти повече от Млечния път. След това не беше трудно да се предвиди доста висок специфичен ъглов момент, който се оказа равен на 3400+600 kpc на km/s. Сега учените просто трябва да възстановят механизма, който „завъртя“ този колос до такава скорост. Очевидно това ще бъде така нареченото „студено натрупване“.
