Екип от геолози и еколози от университета „Крал Хуан Карлос“, Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ и Университета на Минесота откри доказателства, че образуванието Haasttse-baad Tessera на Венера вероятно се е появило следствие на два гигантски удара в ранната история на планетата.
Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets.
Haasttse-baad Tessera е концентрична многокръгла формация на повърхността на Венера.
За разлика от други планети в Слънчевата система на Венера не са открити следи от кратери с диаметър над 300 км, появили се след удари.
Учените предполагат, че това образувание може да се е появило в резултат на силен удар, подобен на процесите, протекли върху „Калисто“, спътник на Юпитер.
За да проверят хипотезата си, изследователите са измерили структурата на Haasttse-baad и са сравнили с данните за многопръстенните образувания на „Калисто“.
Симулациите показват, че в ранната история на Венера повърхността на планетата може да е била с тънка, твърда обвивка, образувала се върху разтопена маса.
Ударът от астероид или друг голям обект би пробил тази обвивка, след което разтопеният материал под повърхността е можел да бъде изтласкан навън, което е довело до деформиране на кората и образуване на концентрични пръстени. Процеси, подобни на наблюдаваните при „Калисто“.
Допълнителен анализ разкрива, че някои от пръстените на повърхността на Haasttse-baad са били изместени, което може да е доказателство за удари от два големи обекта, всеки с диаметър приблизително 75 км.
Ударите са настъпили почти едновременно и на едно място, което е довело до образуването на уникалната структура.
