Дори и днес е разпространено мнението, че възрастният мозък не може да генерира нови клетки. Веднъж създадени те могат само да умират и ситуацията да става все по зле. Ако пиете много алкохол или дори ако стоите дълго пред компютъра или телевизора вие „убивате“ много неврони. Макар алкохолът в големи количества наистина да допринася за влошаване здравето на мозъка, реалността е доста по сложна.
До края на миналия век тезата, че мозъчните клетки не могат да се регенерират и да заместват умрелите или увредени клетки, беше подкрепяна и от много учени. През 1998 г. обаче, двама изследователи – Петер Ериксен от Швеция и Фред Гейдж от САЩ представиха откритието си, че хората имат способност да генерират нови мозъчни клетки през целия си живот.
Раждането на неврони от стволови клетки те нарекоха неврогенезис. При бебетата тази дейност става още преди да излязат от утробата на майка си. След раждането на човек обаче, този процес е ограничен до две области – структурата на предния мозък, както и в Hippocampus – структура с формата на морско конче, която се намира в рамките на темпоралния лоб на мозъка (точно над ушите ви). Тази област на мозъка е важна за ученето, за формирането на памет, за регулирането на емоциите и ориентирането в пространството.
При болни с Алцхаймер например, хипокампусът е зоната на мозъка, която първа е афектирана. Хипокампусът е свързан и отговорен и за редица други психически заболявания. Когато се изследва връзката между неврогенезиса и депресията се установява, че производството на нови мозъчни клетки е нарушено при пациенти с депресия.
След откриването на неврогенезиса, естествения въпрос е как да подпомогнем създаването на нови неврони в мозъка? Изследвания и проучвания през последните години показват, че човек може да играе активна роля за да улесни производството на нови мозъчни клетки, като резултатът е подобряване на паметта, на възможностите за учене и възприемане.
Изследване направено през миналата година с плъхове, публикувано в Journal of Physiology, доказва, че физическите упражнения ако са аеробни и постоянни могат да повлияят върху неврогенезиса. От друга страна анаеробна, силова тренировка не води до по-високо производство на неврони в хипокампуса, въпреки че може да има положителен ефект върху физическата годност на човек. Тренировки с висока интензивност, но през дълги интервали, спомагат за много малко увеличение на броя на новите неврони, в сравнение със заседнал начин на живот, което вероятно се дължи на стреса в който е поставяно тялото при интензивно натоварване.
Според професора по психология Уенди Сузуки от университета на Ню Йорк, откритите връзки между неврогенезиса и аеробните упражнения важат и за хората и аеробните тренировки, при които притокът на кислород и енергия е преобладаващ. Те помагат за подобряване на паметта и възможностите за учене.
Наред с аеробиката начинът на хранене е другият важен фактор за неврогенезиса. Храната която поемаме е много важна не само за физическото ни състояние и за начина по който изглеждаме, но също така и за психическото ни здраве.
През 2009 г. Дорис Стенгъл и Сандрин Тюре публикуваха изследване, показващо как диетата ни въздейства върху формирането на нови мозъчни клетки в мозъка на възрастен човек. Според тях, храненето може да въздейства върху неврогенезиса по четири начина: чрез ограничаване на калориите, чрез честотата на хранене, чрез структурата на храната и чрез съдържанието на храната. Проучването им показва, че намаляването на калориите значително увеличава производството на нови неврони и намалява риска от неврологични заболявания, като Алцхаймер или Паркинсон например.
Този резултат може да се получи чрез ежедневно приемане на по-ниско калорична храна или чрез редуване на дни в които се храним нормално и такива на гладна диета. В крайна сметка важното е да се намали количеството на храната, която поемаме. Може и да не намаляваме обичайните калории които приемаме чрез храната, но тогава, за да стимулираме неврогенезиса трябва да удължим времето между храненията си.
Японски учени показват, че важно значение има и структурата на приеманата храна. Меката храна, не изискваща много дъвчене, не стимулира неврогенезиса, докато твърдата храна, изискваща повече дъвчене, спомага за производството на нови неврони.
Наред с диетата с по-малко калории, важен за неврогенезиса е видът на мазнините които приемаме и тяхната пропорция в общата диета. Лабораторни тестове показват, че увеличеното приемане на наситени мазнини, такива от животински произход, кокосово и палмово масло и др., значително намаляват броя на новогенерираните мозъчни клетки в хипокампуса. Има много доказателства за връзка между диета богата на наситени мазнини и намаляващата неврогенеза, което може да допринесе за риск от депресия и чувство на тревожност. С други думи прекаленото потребление на масла, сирена, бекони и преработено месо, течен шоколад и др. подобни, може да доведе не само до затлъстяване, но и да увреди мозъка.
Точно обратно на това е въздействието на не наситените мастни киселини, които получаваме чрез някои риби, ядки и семена, които въздействат положително върху неврогенезиса и съответно върху действието на мозъка. Този тип храна богата на омега-3 мастни киселини доказано помагат на мозъка да работи по-добре. Подобно въздействие оказват и някои други хранителни субстанции, като флавоноидите съдържащи се в боровинките и какаото, ресвератролът съдържащ се в червеното вино. Така чаша добро червено вино, парче тъмен шоколад и чаша боровинки са истински деликатес за вашия мозък.
Редовното недоспиване и състоянието на стрес влошава производството на нови мозъчни клетки при възрастните хора, а това от своя страна въздейства негативно върху когнитивните функции и психическото здраве.
Трябва да разберем, че можем да помагаме за създаването на нови мозъчни клетки през целия си живот и това може да стане толкова лесно – като доставяме повече кислород на организма си и като се храним правилно.
