Изненадващо ново изследване обяви, че орбитите на планети намиращи се на стотици милиони километри от Земята, могат да променят климатичните модели на нашата планета.
Всеки 405 000 години, гравитационните полета на планетите Юпитер и Венера постепенно засягат земния климат и земните форми на живот, според новото проучване.
Изследването твърди, че този модел действа поне от 215 милиона години и позволява на учените да направят по-прецизни изводи за геоложки събития, като например разпространението и изчезването на динозаврите от Земята.
„Учените вече могат да свържат промените в климата, околната среда, динозаврите, бозайниците и вкаменелостите по целия свят на базата на този многозначителен цикъл от 405 000 години“, заявява авторката на изследването Денис Кент, експерт по палеомагнетизма в Lamont-Doherty на Колумбийския университет и университета „Рътгърс“.
Цикълът се случва в продължение на стотици милиони години, още от преди появата на динозаврите и все още е активен и днес, твърдят учените.
„Климатичните цикли са пряко свързани с това как Земята обикаля около Слънцето, а леките вариации на слънчевата светлина, достигащи до Земята, водят до климатични и екологични промени“, казва Кент, която изучава магнитното поле на Земята.
Юпитер и Венера имат толкова силно влияние поради размера и относителната им близост до нашата планета. Венера е най-близката до нас планета, намираща се в най-отдалечената си от Земята точка на около 260 милиона км и имаща маса приблизително сходна с тази на Земята. Юпитер е много по-далеч, но за сметка на това е най-голямата планета в Слънчевата система.
Проучването казва, че на всеки 405 000 години, поради гравитационните вълни на двете планети намесващи се в орбитата на Земята, сезонните разлики тук на нашата планета, стават по-интензивни. Летата са по-горещи и зимите са по-студени; сухото време става още по-сухо, а влажно време – по-влажно.
При пика на цикъла, в тропиците пада повече дъжд, което позволява езерата да се напълват максимално. Това се сравнява с другия край на цикъла, когато сезонните дъждове в тропиците „са по-малко и езерата имат много по-малка възможност да станат толкова пълни“, казва Кент.
Резултатите от изследването показват, че „цикълът от 405 000 години е най-регулярният астрономически модел, свързан с годишното въртене на Земята около слънцето“, допълва Кент.
В момента сме в средата на цикъла, тъй като неговият най-нов връх е бил преди около 200 000 години.
Въздействието на Юпитер и Венера върху климата на Земята е по-слабо в сравнение с влиянието на човешката дейност върху климата на планетата, като например изгарянето на изкопаеми горива.
„Влиянието на Юпитер и Венера върху земния климат е доста назад в списъка на толкова много други неща, които могат да засегнат климата в дългосрочен период и които са от значение за нас“, казва Кент.
„Целият въглероден диоксид, който изпускаме във въздуха сега е очевидно големия проблем. При това, неговия ефект върху климата можем да измерим доста точно. Промените на климата идващи от планетарния цикъл са доста по слаби“, заключават учените.
