Учени откриха екзотична планета в друга слънчева система, където прогнозата за времето винаги е една и съща – ужасяваща, 100-процентен шанс за дъжд, но от капчици горещо течно желязо.
Изследователите разказват, че са използвали инструмента ESPRESSO за лов на планети с много големия телескоп на Чили в Европейската южна обсерватория, за да наблюдават планета, наречена WASP-76b, разположена на около 640 светлинни години от Земята. Тя е почти два пъти по-голяма от Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система.
Планетите, открити извън Слънчевата система, се наричат екзопланети, а WASP-76b е една от най-екстремните по отношение на климата и химията. WASP-76b е член на семейство екзопланети, забелязани през последните години, наречени „ултра горещи“ газови гиганти.
Намира се изключително близо до звездата си, която е почти два пъти по-голяма от Слънцето. WASP-76b има орбита само три пъти по-голяма от орбитата на звездата, като е много по-близо до нея в сравнение с разстоянието на най-вътрешната планета на Слънчевата система – Меркурий, до Слънцето. Една и съща страна на WASP-76b винаги е обърната към нейната звезда, точно както една и съща страна на Луна винаги е обърната към Земята.
WASP-76b получава 4000 пъти повече от слънчевата радиация, която Земята получава от Слънцето, а температурата на „дневната й част“ достига 2400 градуса по Целзий. Тази свирепа топлина изпарява желязото и другите метали, присъстващи на планетата, като силните ветрове след това пренасят железни пари до по-хладната част на планетата, където е нощ. Именно при този процес парите се кондензират в капчици течно желязо.
Разтопеният железен дъжд може да бъде уникална особеност на тези „ултра горещи“ екзопланети, според астронома от Женевския университет Дейвид Еренрайх, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Nature.
WASP-76b илюстрира екзотичния характер на някои екзопланети и показва, че трябва да се научи много за извънземните планетарни системи.
„Екстремните атмосферни условия, които се срещат в WASP-76b и неговите братя и сестри, други“ ултра горещи „газови гиганти, не се срещат никъде в нашата слънчева система и би било много трудно да се възпроизведат в лаборатория“, казва Еренрайх. „Следователно тези екзотични обекти са уникални лаборатории, за да тестват и разберат най-екстремните форми на атмосферна еволюция.“
„Обстановката на подобни планетарни системи е далеч над нашите очаквания и представи“, добави астрофизикът и съавтор на изследването Мария Роза Сапатеро Осорио от Центъра за астробиология в Мадрид, координатор на научния екип на ESPRESSO.
WASP-76b изглежда е единствената планета в тази слънчева система, обикаляща около своята звезда. Макар диаметърът на планетата от около 266 000 км да е около 1,9 пъти по-голям от този на Юпитер, WASP-76b всъщност е малко по-малко масивна от Юпитер. Това може да е резултат от непрекъснатото нагряване на планетата, която никога няма да има възможност да се охлади и свие, поради разположението си толкова близо до звездата.
