Учените наричат химера организъм съставен от клетките на два индивида, с други думи, който притежава два набора от ДНК и код за два отделни организма.
Има начин да се получи човек – химера по природен, естествен път. Това става когато при бременност с близнаци единият зародиш по някаква причина абсорбира другия или част от него. Това може да стане, когато единият ембрион загине рано по време на бременността и част от неговите клетки бъдат абсорбирани от другия. Зародишът който оцелее ще има два набора от ДНК – своя собствен и този на загиналия му близнак.
Повечето хора-химера дори не предполагат, че са такива. През 2002 г. в медиите излезе историята на една жена – Карън Кийгън, която е трябвало да получи трансплантиран бъбрек и е преминала през редица генетични тестове заедно с членовете на семейството си, за да се установи кой е подходящият донор за нея и има ли такъв. Тестовете обаче стигат до извода, че Карен не е майка на собствения си син. Мистерията се разплита, когато се оказва, че Карън е човек-химера и има два набора ДНК в кръвните си клетки.
Друга възможност да се получи човек-химера има, когато бъде направена трансплантация на костен мозък. Такава трансплантация се прави например при лечение на левкемия, когато собственият костен мозък на болния е разрушен и трябва да бъде заместен от този на друг човек. В костния мозък има стволови клетки, които се развиват в червени кръвни телца. Това значи, че човекът който е приел трансплант, вече ще има кръвни клетки генетично идентични с тези на донора и различни генетично от тези на другите му органи. За разлика от кръвопреливането, при трансплантацията на костен мозък чуждите кръвни клетки остават за постоянно в организма, който ги е приел.
Най-често срещана е така наречената „микро химера“, когато само малка част от клетките отговарят на тези на някой друг. Това може да стане при бременност, когато минимална част от клетките на фетуса мигрират в кръвта на майката и се установяват в различни нейни органи.
Изследване през 2015 година показа, че това става почти при всички бременни жени поне временно и за малко. Изследване на тъкан от бъбреците, белия дроб, черния дроб, сърцето и мозъка при 26 починали бременни жени показва наличието на клетки от фетуса във всички тези органи на загиналата майка. Изследователите са разбирали, че тези клетки не са на майката а на зародиша, заради факта, че те са съдържали Y хромозома, налична само при мъжкия пол, а тези жени са били бременни със синове. В някои случаи клетки на фетуса могат да останат в тялото на майката много по-дълго. В изследване направено на починали жени на възраст от 32 до 100 години се открива, че в 63% от тези жени са открити следи от мъжка ДНК.
