Древни гърци, художници от епохата на Възраждането, астрономи от XVII век и архитекти от XXI век са обединявани от това, че всички те са използвали Златното сечение, известно също като Златната пропорция.
Това е числото Фи (Phi) – 1.61803399, което притежава наистина уникални математически свойства и се проявява навсякъде в природата. Благодарение на неговото използване художниците могат да създадат уникални произведения.
Според астрофизика Марио Ливи някои от най-великите математици на всички епохи – Питагор и Евклид в Древна Гърция, италианският математик Леонардо Фибоначи в Средновековието и астрономът Йохан Кеплер в епохата на Ренесанса – са са отделили много време да размишляват над това специално число и да изучават неговите свойства. Не само математиците са се увличали по златното сечение.
Биолози, художници, музиканти, историци, архитекти, психолози и дори мистици обсъждат причината за неговата вездесъщост и привлекателност. Може със сигурност да се каже, че златното сечение е вдъхновявало мислителите от всички дисциплини както никое друго число в историята на математиката.
В математиката и изкуството златната пропорция се проявявала тогава, когато отношението на сумите на две величини към по-голямата от тях е равна на отношението на по-голямата величина към по-малката. Когато Златното сечение се осмисля в две измерения, то обикновено се представя като спирала, която се определя с помощта на серия квадрати и дъги, образуващи „златни правоъгълници“.
Спиралната форма изразява динамиката на ръста на растенията и други природни обекти, златната пропорция се проявява и в строежа на човешкото тяло. По такъв начин това е особено съотношение на прости спирали и правоъгълници, лежащо в основата на света, затова то е било наречено Златно или Божествено.
Златното сечение в историята
Златното сечение е очаровало интелектуалците най-малко 2400 години. Най-ранните известни паметници – статуите и Партенонът в Гърция (490-430 г. пр.н.е.) са били построени в съответствие със златната пропорция.
И все пак мнозина твърдят, че Златното сечение е било известно много по-рано и че египтяните добре са работили с това уникално число. Според някои историци древните египтяни са смятали Златното сечение за свещено. Те са го използвали при създаването на храмовете, освен това са открили, че всичко, съответстващо на Златното сечение, е приятно за очите. Използвали са го и в писмената си система и проектирането.
Древногръцкият математик Евклид (ок. 365–300 пр.н.е.) е описал това, което той е наричал „уникална средна пропорция“. Но Златното сечение става популярно чак през XV век, когато естетиката станала жизненоважна в живота в епохата на Възраждането, а изкуството и геометрията служели и за практически, и за символични цели.
Известният математик и астроном Йохан Кеплер (1571–1630) пише: „В геометрията съществуват две съкровища: Питагоровата теорема и Средното съотношение; първата можем да сравним с мярка злато, второто можем да нарече скъпоценен камък.“
Златното сечение в архитектурата
Много художници и архитекти са създавали своите творения в съответствие със Златната пропорция в надеждата да получат по0добри резултати от гледна точка на естетиката. Използвайки всяко от златните съотношения, архитектът може да създаде дръжка на врата, съответстваща на вратата, която на свой ред има аналогично съотношение със стените и всички помещения като цяло, и така нататък.
Но най-много Златното сечение се проявява във фасадите на сградите шедьоври на архитектурата – от Партенона до Голямата джамия в Кайруан, от Операта в Сидни до Националната галерия в Лондон.
Златното сечение в природата
Най-невероятното в Златното сечение се явява това, че то може да се разглежда като естествено явление в природата. Златното сечение се изразява в разположението на клоните по дърветата, жилите в листата. То може да се види в строежа на скелета на животните и хората, в разклонението на вените и нервите.
Златното сечение може да се забележи в пропорциите на химични съединения и геометрията на кристалите. Всъщност то е наоколо и вътре в нас и поради тази причина немският психолог Адолф Цайзинг (1810–1876) го нарича „универсален закон, в който се съдържа основният принцип на формирането на всичко, стремеж към красота и пълнота в природата и изкуството, който пронизва, като първостепенния духовен идеал, всички структури, форми и пропорции, било то космически или индивидуални, органични или неорганични, акустични или оптични, който е изцяло реализиран в човешкото тяло“.
Благодарение на уникалните свойства на Златното сечение мнозина го смятат за Свещено или Божествено, позволяващо да се придобие по-дълбоко разбиране на красотата и духовността в живота, да се види скритата хармония и свързаност във всичко, което ни заобикаля.
