В епохата на всеобщо разграбване на древните гробници на Египет, Гърция и Рим плъзнали слухове, че в тях, освен всичко останало, са откривани и чудни лампи, които горели от хиляди години и угасвали, когато в гробниците нахлували въоръжени с кирки и лопати вандали.
Подобни сведения са били толкова много, че учените се заинтересували от този въпрос и открили достатъчно убедителни доказателства сред античните и средновековните мислители за това, че древните майстори са умеели да изработват лампи, горящи без гориво и фитил в продължение на хилядолетия.
Също така е установено, че тези лампи не са опушвали пространството, без да се брои лекият облак дим при тяхното разбиване или гасене, което обяснявало една от загадките за осветяване на древноегипетските пирамиди – как може зографите да са рисували на неосветените стени без следи от опушване от маслени лампи и факли.
Свидетелствата за вечно горящи лампи са били събрани, обобщени и анализирани. Подобна лампа е открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола, близо до Вия Алия (Алиев път) по време на папа Павел III. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение, тоест, освен всичко останало, и без достъп на кислород, 1600 години.
Нахлулият вятър в гробницата угасил лампата и не успели да я запалят повторно. Подобни лампи са откривани по цял свят на места на древни цивилизации с високоразвита култура. За вечно горяща лампа е писал Плутарх, като твърдял, че този светилник висял над вратата на храма на Юпитер Амон; свети Августин споменавал в своите съчинения за древноегипетската „дяволска“ лампа в храма на Венера, която не можело да се угаси нито с вода, нито с вятър.
През 1401 г. близо до Рим била открита вечно горяща лампа, горяща в саркофага на Палант, сина на Евандър. Ако се отчита датата на погребението, тя е горяла повече от 2000 години. Подобна лампа имало и в безименна мраморна гробница, открита през 1500 година на остров Нисида в Неаполитанския залив.
Още една вечно горяща лампа имало и в Едеса (Антиохия) по време на управлението на император Юстиниан (VI век). Тя била поставена в защитена от стихиите ниша над градските порти и горяла, изглежда, повече от 500 години, докато не била разбита от войниците.
Няколко лампи са открити и на територията на Англия, най-забележителната от които се намирала в гробница на един от адептите на ордена на розенкройцерите.
Освен в страни на Европа и в Южното и Източното Средиземноморие вечно горящи лампи били открити и в индийски и китайски храмове, в храмовете на Мемфис и дори в Централна и Южна Америка. За жалост нито една от тези лампи не е била представена на учените в цял вид.
Но трудностите не спрели изследователите, които искали да разкрият тайната на вечното гориво.
Най-простата хипотеза била издигната от учения йезуит Афанасий Кирхер. Ето какво пише той: „В Египет има богати находища на асфалт и нефт. Какво са правили мъдрите жреци? Те са съединили тайни тръби към една или
няколко лампи с азбестови фитили.
Тези лампи горели с вечен пламък. От моя гледна точка (впрочем гледната точка на Кирхер често се променяла, тъй като в друга своя работа той пише, че вечно горящите лампи са творение на Дявола) това е най-вероятното решение на загадката на свръхестествената дълготрайност на тези лампи.“
За вечно горящите лампи са написани ни повече, ни по-малко от 200 работи. Възможността за съществуване на гориво, което се възобновявало със същата скорост, с каквато изгаряло, е била предмет на сериозни спорове и през Средновековието.
