Нов генетичен анализ на човешките стомашно-чревни бактерии дал много неочаквани резултати. Оказва се, че в нашия стомах живеят толкова странни същества, че някои биолози твърдят, че това е напълно нова форма на живот, неизвестна още на науката.
Разбира се, подобни твърдения трябва да се възприемат с известна доза скептицизъм, но те все пак имат определени основания. За последните десет години новите технологии за изучаване на генома са позволили на учените за първи път да изследват нашите собствени микробиоми – тези струпвания на невидими микросъщества, които живеят в нас и върху нас.
Изследването на микробиома буквално пренаписва точно сега учебниците по човешка биология с изясняването от учените на това, че всички те – от нашите усти до стомаха и кожата – представляват сложна и разнообразна екосистема. Според някои изчисления микробите в нашето тяло са повече от клетките.
През изминалата седмица New Scientist съобщи за изследване, проведено от Филип Лопес и Ерик Батест в университета „Пиер и Мария Кюри“. Те са разработили нов метод за идентификация на най-отличаващите се една от друга форми на живот в стомашно-чревнияя микробиом, а именно чрез изучаването на 86 семейства гени, които рядко преминават от организъм на организъм.
Подобни гени теоретично могат да бъдат използвани за разпределянето на формите на живот по три известни биологични области – бактерии, археи и еукариоти.
В резултат генетиците стигнали до много неочаквани резултати – около една трета от маркерните гени, изучени от Лопес и Батест, не принадлежат към нито от известните на човека групи.
Значи ли това, че сме открили четвърта група точно под носа си (а по-точно вътре в него, така да се каже)?
Възможно е. Но съществуват и други версии. Първо, тези специфични маркерни гени може да са по-вариативни, отколкото ни е известно. В края на краищата ние едва започваме да разбираме степента на генетичното разнообразие на микробния свят.
Съществува също възможност, че в толкова изолирана среда като човешкия стомашно-чревен тракт естественият отбор е довел до ново равнище на генетичното разнообразие, което досега никога и никъде не сме виждали.
За да се отговори съществуват ли в нашите стомаси представители на абсолютно нов клон на еволюционното дърво, е необходимо да се изолират и изучат организмите от тези странни гени. Такава задача няма да е лека, тъй като голяма част от микробите продължаваме да не умеем да култивираме в лаборатория.
Но перспективите са толкова примамливи, че генетиците, разбира се, ще се опитат да направят това.
