Хората търсят различията между мозъка на мъжете и този на жените поне от 19-ти век, когато ученият Самюъл Джордж Мортън изсипва семена и олово в човешки черепи, за да измерва обемите им.
Гюстав Льо Бон установява, че мъжкият мозък обикновено е по-голям от женския, което подтикна Александър Бейнс и Джордж Романс да твърдят, че тази разлика в размерите прави мъжете по-умни.
Но Джон Стюарт Мил посочи, че по този критерий слоновете и китовете трябва да бъдат по-умни от хората.
Така фокусът се измества към относителните размери на мозъчните региони. Френолозите предполагат, че частта от главния мозък над очите, наречена фронтален лоб, е най-важна за интелигентността и е пропорционално по-голяма при мъжете, докато париеталният дял, точно зад челния дял, е пропорционално по-голям при жените.
По-късно невроанатомите заявяват, че париеталният лоб е по-важен за интелигентността и при мъжете всъщност той е по-голям. През 20-ти и 21-ви век изследователите търсят характерни женски или мъжки характеристики в по-малки мозъчни подразделения.
Най-голямата и най-последователна разлика в мозъка между половете е открита в хипоталамуса, малка структура, която регулира репродуктивната физиология и поведение. Поне едно хипоталамично подразделение е по-голямо при мъжките гризачи и при хората от мъжки пол.
Но целта на много изследователи е да открият мозъчните причини за предполагаемите полови различия в мисленето – не само репродуктивната физиология – и така вниманието се насочи към главния човешки мозък, който е отговорен за интелигентността.
В рамките на главния мозък, нито един регион не е получил по-голямо внимание при изследванията на расовите различия и по полов признак, в сравнение с corpus callosum, плътна ивица от нервни влакна, която носи сигнали между двете полукълба на главния мозък.
През 20-ти и 21-ви век някои изследователи установяват, че цялото тяло е пропорционално по-голямо при жените, докато други установяват, че само определени части са по-големи. Тази разлика привлича вниманието на хората и се предполага, че предизвиква когнитивни разлики между половете.
Но по-малките мозъци имат пропорционално по-голяма телесна маса, независимо от пола на собственика, проучванията за разликите в размерите на тази структура са непоследователни. Историята е подобна на други мозъчни мерки, поради което опитите да се обяснят предполагаемите когнитивни различия между половете чрез мозъчната анатомия не са били много ползотворни.
Дори когато мозъчната област показва разлика в пола средно, обикновено има значително припокриване между мъжкото и женското разпределение в мозъчните дялове. Ако дадена черта се измерва в припокриваща се област, не може да се предскаже уверено пола на човека.
Например, помислете за височината. Аз съм 175 см. Това ли ви казва моя пол? И мозъчните региони обикновено показват много по-малки средни разлики в пола, отколкото височината.
Неврологът Дафна Джоел и нейните колеги изследвали снимки на ЯМР от над 1400 мозъка, измервайки 10-те области на човешкия мозък с най-големи средни различия между половете.
Те оценяват дали всяко измерване при всеки човек е към женския край на спектъра, към мъжкия край или междинния. Откриват, че само 3% до 6% от хората са последователно „жени“ или „мъже“ за всички структури. Всички останали са „мозайка“.
Проучване от 1959 г. за първи път доказва, че инжектирането на тестостерон в бременна мишка, кара женското потомство да проявява сексуалното поведение на мъжките като възрастни. Авторите стигат до извода, че пренаталният тестостерон (обикновено се секретира от тестисите на плода) трайно „организира“ мозъка. Много по-късни проучвания показват, че това е по същество правилно, макар и прекалено опростено.
Изследователите не могат да променят етично нивата на пренаталния хормон на човека, така че те разчитат на „случайни експерименти“, при които нивата на пренаталния хормон или отговорите на тях са необичайни, например при хора с интерсекс.
Но хормоналните и екологичните ефекти са заплетени в тези проучвания и откритията за различията в мозъка по пол са противоречиви, оставяйки учените без ясни заключения за хората.
Докато пренаталните хормони вероятно причиняват повечето мозъчни полови разлики при животните, има и някои случаи, когато причината е пряко генетична.
Това драматично бе показано от странна аномалия при сипка, която беше мъжка от дясната страна на мозъка и женска отляво. Мозъчната структура, свързана с пеенето, е била увеличена (както при типичните мъжки сипки) само отдясно, макар че двете страни изпитват една и съща хормонална среда. По този начин мозъчната й асиметрия не е била причинена от хормони, а директно от гени. Оттогава директното въздействие на гените върху разликите в мозъчния пол е установено и при мишки.
Много хора приемат, че различията между човешкия мозък при половете са вродени, но това предположение е погрешно.
Хората се учат бързо в детството и продължават да учат – уви, по-бавно – като възрастни. От запомняне на факти или разговори до подобряване на музикални или атлетически умения, ученето променя връзките между нервните клетки, наречени синапси. Тези промени са многобройни и чести, но обикновено микроскопични – по-малко от една стотна от ширината на човешкия косъм.
Проучванията на една професия обаче показват, че ученето може да промени драстично мозъка на възрастните. Лондонските таксиметрови шофьори са длъжни да запомнят сложните маршрути, пътища и забележителности на техния огромен град. Изследователите откриват, че това обучение физически промени хипокампуса на водача, мозъчния регион, критичен за навигацията. Те установяват, че хипокампусът на лондонските таксиметрови водачи е по-голям от този на средния лондончанин с цели милиметри, т.е. повече от 1000 пъти по-големи разлики от синапсите.
Така че не е реалистично да се предполага, че всякакви различия в човешкия мозък по пол са вродени. Те също могат да бъдат придобити в резултат на учене или трениране. Хората живеят в основополагаща култура, в която родителството, образованието, очакванията и възможностите се различават в зависимост от пола, от раждането до зряла възраст, което неизбежно променя и мозъка.
В крайна сметка всякакви различия в мозъчните структури на мъжете и жените най-вероятно се дължат на сложна и взаимодействаща комбинация от гени, хормони и учене.
