Реката наводнява площ с размерите на Франция и Германия взети заедно, разкрива ново изследване. Тази подледена река е открита с помощта на радар, проникващ в леда, монтиран на самолет.
В поредица от въздушни проучвания изследователите откриват речна система, извиваща се на 285 мили (460 километра) и вливаща се в морето Уедел.
„Когато за първи път открихме езера под антарктическия лед преди няколко десетилетия, мислехме, че са изолирани едно от друго“, каза в изявление съавторът на изследването Мартин Сигърт, глациолог от Института Грантъм към Имперския колеж в Лондон. „Сега започваме да разбираме, че там долу има цели системи, свързани помежду си с огромни речни мрежи, точно както биха били, ако нямаше хиляди метри лед върху тях.“
Тази мрежа от потоци означава, че дъното на ледената покривка е хлъзгаво. Регионът, източен от системата, има капацитета да повиши глобалното морско ниво с 14,1 фута (4,3 метра), ако всичко се стопи, каза Зигерт. Това топене няма да се случи изведнъж, но има много несигурност относно това как ще реагира ледът, когато планетата се затопли. „Новооткритата речна система може силно да повлияе на този процес“, каза Зигерт.
Речната система се намира под четири бавно течащи масиви от лед: леденият поток на Института, леденият поток на Мюлер, ледникът на Support Force и леденият поток на фондацията/Академичният ледник, Реката извира под плаващ леден шелф в морето на Уедел, където стопената вода има потенциала да изяде ледения шелф отдолу. Този вид дестабилизация може да доведе до по-бързо отстъпление на леда от очакваното и до изтъняване и напукване на леда, намиращ се върху антарктическата скала, съобщиха изследователи на 27 октомври в списанието Nature Geoscience.
По-тънкият, напукан лед може да се стопи по-бързо поради триенето на леда, който се смила по скалата, довеждайки повече вода до речната система под леда и допълнително ускорявайки топенето на шелфовия лед. Разбирането на тази динамика и скоростта, с която е вероятно да се случи топенето, е от решаващо значение за разбирането колко бързо Антарктида ще загуби лед с промените на климата, каза в изявлението съавторът на изследването Кристин Доу, ледников хидролог в Университета на Ватерло.
„От сателитни измервания знаем кои райони на Антарктида губят лед и колко, но не е задължително да знаем защо“, каза тя. „Това откритие може да е липсваща връзка в нашите модели. Може да подценяваме колко бързо ще се стопи системата, като не отчитаме влиянието на тези речни системи.“ Затоплянето на температурите, например, може да доведе до това Антарктида да действа повече като Гренландия, пишат изследователите в своята статия.
Гренландия става достатъчно препечена, за да изпитва топене на повърхността всяко лято. Понастоящем повърхността на Антарктида остава до голяма степен замръзнала през лятото, но ако започне да се затопля достатъчно, за да се стопи, тогава вероятно ще има повече вода, която ще достигне основата на ледената покривка на Антарктика през пукнатини. Това топене, от своя страна, може да причини още топене долу.
„Предишни проучвания разглеждаха взаимодействието между ръбовете на ледените покривки и океанската вода, за да определят как изглежда топенето“, каза в изявлението съавторът на изследването Нийл Рос, геофизик по ледниците в университета на Нюкасъл в Англия. „Въпреки това, откриването на река, която достига стотици километри навътре в сушата, движейки някои от тези процеси, показва, че не можем да разберем напълно топенето на леда, без да вземем предвид цялата система: ледена покривка, океан и сладка вода.“