След раздяла може да мислите, че се справяте добре, докато не минете покрай този уличен ъгъл, не се сблъскате с общ приятел или не чуете конкретна любовна песен по радиото. Колкото и да ви се иска да спрете да мислите за този човек, всичко е напомняне за връзката. Освен да изтриете цели парчета от паметта си, подобно на героя на Джим Кери във филма „Вечното сияние на неопетнения ум“. Възможно ли е да прогоните нежеланите мисли?
Краткият отговор е: може би. Но дали е препоръчително да се прави това в дългосрочен план е по-сложно. Мислите на хората са много по-малко фокусирани – и под много по-малко контрол – отколкото повечето хора си представят, казва Джошуа Маги, клиничен психолог и основател на Wellness Path Therapy, който е провел изследване на нежелани мисли, образи и пориви при психични разстройства.
В едно известно проучване от 1996 г. в списанието Cognitive interference: Theories, methods, and findings от автора на изследването Ерик Клингер, почетен професор по психология в Университета на Минесота, участниците следят всичките си мисли за един ден . Средно хората съобщават за повече от 4000 индивидуални мисли. И тези мисли cа мимолетни – средно не повече от пет секунди всяка.
„Мислите постоянно намаляват и текат, а много от нас не забелязват“, казва Маги. В проучването от 1996 г. една трета от тези мисли сякаш изскачат напълно от нищото. Нормално е да изпитвате мисли, които са обезпокоителни. В проучване от 1987 г., проведено от Клингер и колеги, хората възприемат 22% от мислите си като странни, неприемливи или погрешни – например може да си представите, че отрязвате пръста си, докато готвите, или как изпускате вашето бебе, докато го носите до креватчето му.
В някои ситуации има смисъл да потиснете тези нежелани мисли. На изпит или интервю за работа, например, не искате да се разсейвате от мисълта, че ще се провалите. По време на полет вероятно не искате да мислите за разбиването на самолета. И има доказателства, че е възможно да се премахнат тези мисли, казва Маги.
В проучване от 2022 г. в списание PLOS Computational Biology, екип от израелски изследователи показа на 80 платени доброволци серия от слайдове с различни съществителни. Всяко съществително се повтаря на пет различни слайда. Докато разглеждат слайдовете, участниците записват дума, която свързват с всяко съществително – например „път“ в отговор на думата „кола“. Изследователите казват на една група, че няма да им се плаща за думи, които повтарят. Друга група може да повтори толкова съществителни, колкото пожелае. С този метод изследователите се опитват да подражават на това, което се случва, когато някой чуе тази или онази любовна песен по радиото и отчаяно се опитва да мисли за нещо различно от бившия си приятел(ка).
Резултатите разкриват, че когато участниците видят всяко съществително за втори път, им отнема повече време от контролната група, за да измислят нова асоциация – например „гума“ вместо „път“ – което предполага, че първият им отговор е изскочил в съзнанието им преди да го сменят. Техните отговори са особено забавени за думите, които те оценяват като „силно свързани“ с ключовата дума за първи път. Въпреки това участниците стават по-бързи всеки път, когато гледат един и същи слайд, което показва, че връзката им между репликата и първия им отговор – мисълта, която се опитват да избегнат – отслабва.
„Не открихме доказателства, че хората могат напълно да избегнат нежеланите мисли“, казва пред Live Science водещият автор на изследването Исак Фрадкин, който е направил изследването като психолог в Еврейския университет в Йерусалим. Но резултатите показват, че практиката може да помогне на хората да се справят по-добре с избягването на конкретна мисъл, добавя Фрадкин, който сега е сътрудник в Лондонския център за компютърна психиатрия и изследване на стареенето на университетския колеж Макс Планк.
Не всички са съгласни, че слайдшоуто от произволни думи е добър начин да разберете как хората потискат мисли, натоварени с емоции, както съобщават Medical News Today. И други изследвания показват, че избягването на мисли може да има обратен ефект. „Когато потискаме мисъл, ние изпращаме на мозъка си съобщение“, казва Маги. Това усилие етикетира мисълта като нещо, от което трябва да се страхувате. „По същество ние правим тези мисли по-мощни, като се опитваме да ги контролираме.“
Анализ от 2020 г. в списанието Perspectives on Psychological Science на 31 различни проучвания върху потискането на мисли установява, че потискането на мисли работи — в краткосрочен план. Докато участниците са склонни да успеят в задачите за потискане на мислите, избягваната мисъл изскача в главата им по-често след приключване на задачата. В крайна сметка може да има по-голям смисъл да възприемете внимателен подход към тези нежелани мисли и просто да ги изчакате да преминат, вместо да ги избягвате – точно като хилядите други мисли, които се носят през главата ви всеки ден, казва Фрадкин. „Можем да позволим на тези мисли просто да бъдат в съзнанието ни, без да ги държим прекалено здраво и да не се опитваме да се борим с тях.“
