НАСА изстреля двоен космически кораб от Земята преди 45 години като и двата продължават да пътуват по-далеч от всеки друг създаден от човека обект в междузвездното пространство след завършване на първата обиколка на Слънчевата система.
Вояджър 1 и 2 бяха изстреляни от космическия център Кенеди на НАСА във Флорида, възползвайки се от 176-годишно планетно подреждане, което направи възможна голямата обиколка на четирите гигантски външни планети.
Целта бяха четирите планети за 12 години, но мисията можеше да постигне повече от това. Откритията на Вояджър за Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун и техните луни оформиха нашия възглед за планетарната наука и вдъхновиха нови мисии на космически кораби. Някои от тях приключиха, докато и двата космически кораба Вояджър продължаваха своя полет в междузвездното пространство.
Преди изстрелванията през 1977 г. комитет, ръководен от Карл Сейгън, избра изображения, звуци и съобщения, които да бъдат поставени на грамофонни плочи и пренесени на космическия кораб. Известен като Златната плоча, всеки запис включваше инструкции как може да бъде възпроизведен, ако бъде прихванат в космоса.
След дипломирането си Линда Спилкър започва в идеалния момент в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА през 1977 г. Днес тя е учен по проекта Вояджър, след като се завръща да работи по една от първите мисии в кариерата си. „Ето ме, току-що завършила колежа. Знаеш ли, трябва да отида за няколко месеца там до Кейп“, спомня си тя. „Гледах изстрелването на Вояджър 2 на 20 август.“ Вояджър 1 последва на 5 септември 1977 г. Вояджър 2 стартира първи, защото екипът искаше да хореографира своите полети с планетите, за да улови луните на Юпитер и Сатурн.
„Ние избрахме траекториите, за да летим през системата на Сатурн, и знаехме, че с Вояджър 2 искаме да опитаме да отидем до Уран и Нептун. Така че трябваше да настроим тази траектория по начин, по който може да се постигне това. И след това с Вояджър 1, една от ключовите цели беше луната на Сатурн, Титан“, спомня си Спилкер.
Ако облитането на Титан мине добре, екипът ще реши дали да изпрати Вояджър 2 до Уран и Нептун. „Вояджър 1, точно както се получи, беше изстрелян по малко по-бърза траектория и всъщност стигна първо до Юпитер с около четири месеца, победи Вояджър 2 и след това прелетя по-близо до Юпитер“, казва Спилкър. „Така че всъщност разпредели двете прелитания на Сатурн за почти една година.“
Двата космически кораба сега пътуват на около 70 градуса един от друг навън във Вселената. Вояджър 1 е на около 23 милиарда км, а Вояджър 2 е на около 20 милиарда. В момента са нужни 22 часа, за да достигне сигнал от Земята до всеки от двата космически кораб и два дни за отговор. Първоначално бюджетът на НАСА включваше финансиране за посещение на две планети, но екипът на Вояджър успя да включи Нептун и Уран.
Спилкър казва, че изображенията, заснети от Вояджър на Уран и Нептун, все още са едни от най-добрите досега, защото друг космически кораб все още не е посещавал гигантските планети.
Вояджър 2 се доближи най-близо до Уран през 1986 г., изпращайки обратно хиляди изображения и научни данни за планетата и нейната атмосфера. Тези изображения включваха 11 невиждани преди това луни и също така два новооткрити пръстена в този свят.
Последната среща на Вояджър 2 беше с Нептун и неговите луни през 1989 г. Космическият кораб изпрати обратно изображения на система от бури на Нептун, известна като Голямото тъмно петно, и подробности за неговите пръстени. Спилкер казва, че спътниците на Нептун са очарователни.
Вояджър 2 е единственият космически кораб, който лети до луната Тритон с активни гейзери и атмосфера от азотна скреж. Двата космически кораба-близнаци прелитат покрай Сатурн с девет месеца разстояние. Вояджър 1 засне планетата и нейните луни, когато започна своя маршрут извън Слънчевата система.
Въпреки че е трудно да се изберат няколко акцента от Вояджър, Спилкър казва, че виждането на пръстените на планетата в детайли за първи път все още е сред любимите й. „Пръстените бяха невероятно красиви и ние си мислехме, че ще бъдат като широки листове материал и вместо това ще открият невероятно ниво на детайлност до разделителната способност на камерите“, каза тя.
Филтрите на Вояджър не можаха да видят подробности за спътника на Сатурн Титан, но това доведе до дизайна на сондата Хюйген в мисията на Касини на НАСА, която щеше да разкрие подробности за течната метанова повърхност на Титан. Спилкер прекарва 30 години в работа по мисията на Сатурн Касини, преди да се върне към програмата Вояджър.
„Никога не съм си представяла, че Вояджър ще надживее Касини и просто не изглеждаше възможно това да се случи, а ето че изминаха пет години от приключването на мисията Касини, така че никога не се знае“, казва тя. „Сега знаем, че има невероятно разнообразие с тези луни“, каза Спилкър. „Ние знаем, благодарение на наблюденията на Вояджър, че някои от тези луни имат течна вода, океани, които биха могли да бъдат потенциални местообитания за живот. Така че наистина, това беше промяна на парадигмата в начина, по който гледаме на планетите и луните в нашата слънчева система.“
Спътниците на Юпитер Европа и Йо бяха акцентите на мисията с нови подробности, открити от Вояджър. Според НАСА сярата, кислородът и натрият, изригващи от вулканите на Йо, могат да бъдат открити на външния ръб на магнитосферата на Юпитер. Учените смятат, че лунните вулкани влияят върху цялата система на Йовиан.
С Йо, докато се приближавахме, Йо продължаваше да става все по-млад и по-млад“, спомня си Спилкър за подхода на Вояджър. „Трябва да е само на няколкостотин милиона години. И след това съвсем скоро станаха 10 милиона и ставаха все по-млади и по-млади, защото размерът на кратера, който можехте да видите, ставаше все по-малък, по-малък и нямаше кратери с такъв размер.“
След като видя размит обект близо до Йо, екипът скоро разбра, че това не е нещо на заден план, а по-скоро нещо, идващо от повърхността на Йо. Вояджър също засне ярко бялата, ледена повърхност на Европа.
НАСА планира да изпрати космически кораб до Европа през 2024 г., за да проучи допълнително замръзналия свят. През 2012 г. космическият кораб „Вояджър 1“ напусна хелиосферата – защитния мехур от слънчевия вятър, считан за границата на нашата слънчева система. Вояджър 2 скоро го последва през 2018 г., движейки се на около 70 градуса в обратната посока. Веднъж седмично екипът на Вояджър получава научни данни от двата космически кораба, които сега работят на около 19 вата, напрежение което може да захранва светлината във вашия хладилник.
Радиоизотопите захранват космическия кораб чрез електрически генератори и всяка година космическият кораб има четири вата по-малко мощност. „Трябва бавно да започнем да изключваме нещата. Изключихме всички нагреватели на инструментите за частици“, каза Спилкър. „Температурата спадна до 100 градуса по Фаренхайт, достигайки смразяващи студове. Тези инструменти никога не са били проектирани да работят при тези температури, но и петте инструмента все още работят, все още изпращат обратно данни.“
Използвайки 70-метровите масиви на Deep Space Network по целия свят, тези „уши“ продължават да слушат за връщащия се сигнал, според Спилкър. „Изпраща шепот в отговор“, каза тя. „И колкото повече се отдалечава, този шепот става все по-слаб и по-слаб.“ През следващите години екипът на Вояджър ще трябва да направи някои трудни избори, като потенциално ще изключи научните инструменти. Спилкър изчислява, че космическият кораб „Вояджър“ може да издържи до 2030 г. или до 50-ата си годишнина. Така или иначе, Вояджър 1 и 2 са проектирани да издържат около четири години. И двата вече издържаха 10 пъти след гаранцията си и все още работят.
