За първи път в историята на човечеството започна зашеметяващ научен експеримент – преди повече от два месеца учени и лекари решили да върнат назад биологичен часовник, като се намесят в гените на зряла жена.
Американската изследователка Елизабет Периш е получила венозно генетичен материал, който трябва да проникне в ядрото на всяка клетка и да задвижи изменения, спиращи стареенето и подмладяващи организма. В същото време революционната терапия, която досега не е изпитвана на човек, може да предизвика непредсказуеми странични ефекти.
Благодарение на колеги и приятели от Международния алианс за удължаване на живота (International Longevity Alliance) „Комсомолская правда“ е първата общественопопулярна медия, успяла да се свърже със смелата изпитателка и да ѝ зададе най-вълнуващите въпроси.
Стареенето е убиец №1
Здравейте – приятелски се усмихва Елизабет на екрана, когато журналистите се свързват с нея по скайп. Тя изобщо не прилича на побъркан учен, откъснал се от реалността, нито на застаряваща дама, която от безизходица се е решила на отчаян експеримент по връщане на младостта. Тя е жизнерадостна привлекателна жена и операторите на КП се споглеждат: не могат да дадат на красавицата 44 години.
Лиз, историята пази имена на учени и лекари, които са заразявали себе си с опасни болести с първите изобретени ваксини, и впоследствие постъпките им са спасявали живота на милиони хора. Но когато вашите предшественици са рискували, то обществеността е могла да разбере – те правят това заради лечението на конкретни тежки болести. Колко силно рискувате вие и как обяснихте на близките си защо предприемате това?
Сигурна съм, че това е най-важната крачка, която трябва да се извърши днес. Много хора не се замислят, но именно стареенето сега е станало убиец номер едно в повечето страни. Рак, сърдечносъдови болести, диабет, Алцхаймер и други заболявания, отнемащи живот, започват поради това, че организмът старее и не е в състояние да поправи нарушенията.
В същото време лабораторни експерименти на животни еднозначно потвърждават – ако спрем стареенето и подмладим организма, то можем да се спасим от опасни болести и да продължим здравия живот. И това е реално.
Не можем повече да позволяваме на възрастовите болести да ни убиват! – развълнувано подчертава Елизабет. – Възрастното население по цял свят расте и това са хора, които потенциално могат да бъдат здрави, силни и способни самостоятелно да се грижат за себе си, а не да завършват своите дни на инвалидни колички и в домове за възрастни.
Не съм катерач
Що се отнася до риска, то съм прекрасно осведомена, че мога сериозно да пострадам – продължава изследователката. – Но в същото време разбирам, че ако не направя това, то така или иначе ще умра от болестите, които носи със себе си стареенето. Ако експериментът се окаже успешен, това може да спаси милиони хора.
Семейството ми, приятелите и колегите подкрепят тази крачка. Те ме познават добре, моя стил на живот и разбират защо съм направила такъв избор.
И преди ли сте предприемали рисковани стъпки?
Не, това е първата наистина голяма рискована крачка в моя живот. Винаги съм се интересувала от наука, от изследвания, но не съм катерач, не се занимавам с дълбоководен дайвинг и не скачам с парашут – смее се Лиз. – Смятам, че съм се решила на премерен и обоснован риск.
Прочутите предшественици: да се заразиш с холера и да си направиш язва
За да изясни пътя на предаване на холерата, ръководителят на Баварската академия на науките Макс фон Петенкофер през 1892 г. изпил култура холерни вибриони. Ученият не се разболял и успял да докаже, че разпространението на опасната болест зависи не само от микробите, но и в голяма степен се определя от други епидемиологични фактори, включително състоянието на почвените води.
Австралийският микробиолог Бари Маршал през 1984 г. се заразил бактерия хеликобактер пилори, изолирана от болен от язва на стомаха. Скоро изследователят получил симптоми на остър гастрит и за 14 дни успял да се излекува с противомикробни препарати. Ученият получил Нобелова награда за откриването на бактериалната природа на язвата и рака на стомаха.
И така нататък…
Ваксина срещу старост
Лиз, когато ви погледне, всеки човек би се учудил – това е жена, която изглежда великолепно, защо ѝ е необходимо да променя нещо, да се намесва в своя организъм, и то на толкова дълбоко ниво?
Аз съм на 44 години, външно може да ви се струвам здрава и да изглеждам добре, но всъщност в моя организъм вече са се натрупали доста увреждания в различни органи и тъкани. Малко се влошава и паметта ми, започва да спада мускулната маса, появяват се някои проблеми с храносмилането, различни огнища на възпаление.
Всъщност това са признаци, че се развива едно главно заболяване чудовище – стареенето, водещо до тежки възрастови болести, от които хората в края на краищата умират. За да се живее дълго, е необходимо да се лекува стареенето, включително чрез изменение на гените.
При това главната цел дори не е толкова да останеш красив и млад външно (това сега може да се постигне и с други методи, включително пластичната хирургия) – става дума на първо място за това да имаш здраве и сили да се изкачиш на планината или да пробягаш маратона, когато си на 80 години.
На каква възраст трябва да се започне антиейдж лечението?
Преди всичко генната терапия е необходимо да се прилага за хора, които вече страдат от тежки възрастови болести. В бъдеще, надявам се, този метод ще започне да се използва за все по-млади в качеството на превантивна медицина – за да се избегне стареенето и съпътстващите го болести.
Възможно е това да прилича на сегашните ваксини, които се поставят срещу полиомиелит, туберкулоза, хепатит… Но, разбира се, необходими са още много изследвания на генната терапия, изпитания и тестове, за да се разберат отделни ефекти.
Как протече подготовката за експеримента? За какво ви предупредиха?
Моля никого не обвинявайте в тежките последствия
Експериментът се провежда от научно-медицинската компания „БиоВива“, в чието ръководство съм и аз. Заснехме видео, където потвърждавам, че съм осведомена за всички рискове за моето здраве, за това, че нещо може да се обърка, тъй като тази терапия още не е изпитвана на човек, и изцяло снемам всякаква отговорност от други хора, включително от лекарите, които ми провеждат процедурите.
Ако се случи нещо страшно, така или иначе ще съм сигурна, че съм направила правилната крачка. Ако една крачка може да промени света и тази крачка струва живот, тя трябва да бъде направена.
Какви може да са най-тежките последствия?
За генната терапия и досега има скептицизъм, възможни са странични ефекти, но засега те не са известни с точност. Някои експерти предупреждават, че потенциално може да нарасне рискът от рак. В същото време ние не смятаме така, тъй като има изследвания, потвърждаващи, че възстановяването на теломерите защитава от онкологични болести, прави клетките стабилни и ги предпазва от прераждане в ракови.
Ще следим внимателно за всички изменения с помощта на анализи. Разбира се, дала съм съгласие за достъп до образци от моята кръв и всички мои тъкани на всеки научноизследователски институт, който иска да ги изучи.
Как работи това?
Геномът на човека е секвениран (разшифрован), но досега е слабо известно върху какво влияят едни или други гени. В същото време има данни, че един и същи ген може да отговаря за различни процеси. И няма признат списък с гени, свързани със стареенето. Как в условията на такава неопределеност бяха избрани мишените за вашата генна терапия?
Действително в различни процеси в нашия организъм са въвлечени хиляди гени, но два гена, които използваме в терапията, вече са добре изучени. Въздействието върху единия от тях е проверено в клинични изпитания върху хора и е потвърдено, че това работи добре.
Става дума за въвеждането в организма на гена инхибитор миостатин, тоест белтъка, потискащ растежа на мускулите. Ние забавяме (инхибираме) изработката на миостатин, за сметка на това стимулираме мускулния растеж и възпрепятстваме саркопенията – дистрофията на мускулите, която се развива с възрастта.
Втората част на генната терапия се заключава в стимулирането на изработка на теломераза. Това е ензим, отговарящ за възстановяването на дължината на теломерите, тоест краищата на хромозомите, които осигуряват целостта и стабилността на нашата ДНК (известно е, че с възрастта теломерите се съкращават, клетката става по-незащитена и се появяват мутации, които заедно с другите фактори могат да доведат до развитието на рак и други опасни възрастови болести).
Нееднократни изпитания на мишки са показали, че стимулирането на гена теломераза води до подмладяване на клетките на всички тъкани на организма – продължава Елизабет Периш. – Затова се чувстваме сигурни, прилагайки методи за въздействие на тези гени. Да, не е изключено, че тяхната активация ще доведе и до други ефекти, ще следим за това.
Например известно е, както вече казах, че възстановяването на теломерите защитава от рак. А инхибирането на миостатина не само възпрепятства загубата на мускулна маса, но и дава положителен ефект за сърдечносъдовата система.
В бъдеще може да послужи работата и с други гени, но днес сме сигурни, че въздействието именно върху тези два ще донесе най-съществената полза за повечето хора.
Коментарът на експерта
Експертът по приложни биомедицински технологии, водещ научен сътрудник на Първи онкологичен научно-консултантски център Андрей Гараж:
Генната терапия не е шарлатанство и не е подигравка над природата, а доста перспективен метод, откриващ възможности за лечение на най-тежките болести. Днес в цял свят вече се провеждат клинични изпитания на различни видове генна терапия върху хора. Включително тя е показала положителен ефект при лечение на муковисцидоза, хемофилия, смята се за многообещаваща при Паркинсон, мускулна дистрофия и лечение на някои видове рак. Но както преди остават ограничения, свързани с проблема за целева доставка и лошо изучени странични ефекти.
Що се отнася до рисковете при стимулиране на „ензима на младостта“ (теломераза) в експеримента на Елизабет Периш, то е сложно те да се предскажат предварително. Да, има вероятност такъв метод да повиши риска от развитие на рак. Но също така той може да окаже положителен ефект или изобщо да се окаже „незабележим“ и да не доведе до подмладяването, на което разчитат изследователите.
Всъщност за достоверност на оценката от резултатите на експеримента би било добре да има близначка на Лиз, за да може в динамика да се сравнят техните организми и външен вид. Във всеки случай привличането на общественото внимание към проблема с изучаването на стареенето и новите видове терапия, макар и по такъв краен начин – е добро начинание, заслужаващо уважение.
