Откакто космическата сонда Juno ни показа първите невероятни изгледи от полюсите на Юпитер, регионите ни очароват и хипнотизират. В една от последните снимки, изпратени от Джуно на северния полюс, можете да видите защо: смесица от взаимосвързани буреносни вихри, изглеждащи спокойни от разстояние, но бушуващи с интензивност, която можем само да си представим тук на Земята.
Изображението е получено по време на 43-то близко прелитане на Джуно над гигантската планета в нашата Слънчева система на 5 юли, когато космическият кораб се е плъзнал на относително близкото разстояние от 25 100 километра над върховете на полярните облаци.
Поради своята аксиална ориентация, полюсите на Юпитер не са видими за нас през повечето време, така че планетарните учени разчитат на данните от Juno, за да проведат изследвания на атмосферната динамика в тези мистериозни и бурни региони.
Като се вгледате в изображенията на Юпитер, започвате да усещате умопомрачителния мащаб и свирепост на времето на планетата, както се вижда на тази снимка, обработена от инженера на НАСА Кевин Гил, по-долу.
„Тези мощни бури могат да бъдат над 30 мили (50 километра) височина и стотици мили в ширина“, пише говорител на JPL NASA на уебсайта на JPL. „Определянето как се образуват е ключово за разбирането на атмосферата на Юпитер, както и за динамиката на флуидите и химията на облаците, които създават другите атмосферни характеристики на планетата. Учените са особено заинтересовани от различните форми, размери и цветове на вихрите.“
Всеки от полюсите на Юпитер има своя собствена идиосинкратична подредба на бури. Южният полюс има шест циклона, всеки сравним с размера на континенталните Съединени щати, един в центъра и пет бури, подредени около него в почти перфектен петоъгълник, всички въртящи се по посока на часовниковата стрелка. Между прелитанията на Juno учените можеха да наблюдават появата на седма буря, така че петоъгълникът се превърна в шестоъгълник. (Това се различава от северния полярен шестоъгълник на Сатурн, който е една буря с шестоъгълна форма.)
Северният полюс е още по-странен: там учените идентифицират девет бури, осем подредени около една в центъра, като всички се въртят обратно на часовниковата стрелка. И в регионите с висока географска ширина бушуват други вихри.
Използвайки данни от Juno, учените са идентифицирали механизъм, чрез който тези бури остават отделни, вместо да се сливат в една мега-буря, каквато виждаме на полюсите на Сатурн. Проследяването на промените между прелитанията на Juno е един от най-важните инструменти, с които планетарните учени разполагат, за да разберат дивото време на Юпитер, особено на неговите полюси.
