2500-годишно изкуствено езеро на сицилиански остров може да е било свещен басейн, който се подравнява и отразява звездната светлина от определени съзвездия, а не вътрешно пристанище, построено за военни или търговски цели, както се смяташе доскоро, казват археолозите.
В разцвета си този свещен басейн е бил централен елемент на гигантско светилище, съдържащо храмове и олтари, които почитали няколко божества, предполага ново проучване. Финикийците построили басейна на островния град Мотия през около 550 г. пр. н. е. след опустошителното нападение на Картаген.
„Това е бил свещен басейн в центъра на огромен религиозен комплекс“, а не пристанище, каза в изявление изследователят Лоренцо Нигро, професор по близкоизточна и финикийска археология в университета Сапиенца в Рим.
Нигро обяви тази интерпретация на обекта след близо 60 години археологическа работа в Мотия, която включваше открития на инструменти за наблюдение на звезди и статуи на божества, свързани с астрономията, според проучването, публикувано онлайн на 17 март в списание Antiquity.
Мотия, малък остров, който обхваща площ от малко под 40 хектара, се намира край западния бряг на Сицилия. Популациите от бронзовата и желязната епоха процъфтяват там поради изобилието от риба, сол, прясна вода и защитеното му местоположение в рамките на лагуна, пише Нигро в проучването. През осми век преди Христа финикийците започват да се заселват там и да се интегрират с местните жители, пренасяйки своята отличителна западнофиникийска култура на острова.
Само 100 години по-късно селището е прераснало в оживен пристанищен град с търговска мрежа, простираща се през централното и западното Средиземноморие. Това води до конфликт на Мотия с Картаген, съперничеща сила с финикийски корени на северноафриканското крайбрежие. В средата на шести век пр. н. е. войските на Картаген разрушават Мотия.
Населението обаче бързо възстановява града, включително загадъчния изкуствен басейн, който археолозите откриват през 20-те години на миналия век. Басейнът изглежда подобен на Котон, изкуствено пристанище, което служи като военно пристанище в Картаген, така че по-рано се смяташе, че също е такова. По-късна интерпретация през 70-те години на миналия век предполага, че басейнът е служил като място за ремонт на кораби.
Въпреки това археологическата работа, извършена между 2002 и 2020 г. в облицования с камъни басейн, разказва различна история. Няколко улики, открити в басейна – който обхваща площ от 52,5 на 37 метра – предполагат, че това е спокоен свещен басейн, който отразява звездите. Предишни разкопки разкриват храм на Баал, бог, подобен на гръцкия бог Посейдон, в ръба на басейна. Ако това беше пристанище, пристанището вероятно щеше да има пристанищни сгради, а не храм, каза Нигро.
Когато Нигро и колегите му източват и разкопават басейна, те виждат, че той не е свързан с морето, а вместо това е напълнен от естествени сладководни извори. Те също така откриват останките от още храмове около басейна, заедно с олтари, гравирани каменни плочи, известни като стели, оброчни дарове (специални предмети, като статуетки, които хората оставят за религиозни цели) и — като черешката на тортата — пиедестал в центъра на изкуственото езеро, което някога е държало голяма статуя на Баал.
„Две улики бяха решаващи: откриването на здрава стена, затваряща басейна в посока море, и откритието, че басейнът всъщност събира сладка вода“ от подземен водоносен хоризонт, каза Нигро . „Това е бил резервоар с чиста вода за храма и платноходите, пресичащи Средиземно море.“
Освен това, археолозите открили, че басейнът би отразявал важни съзвездия. Пространственото оформление на светилището може да е представлявало „небесен свод“, пише Нигро в изследването. В светилището има ниша, която отбелязва позицията на Капела (Alpha Aurigae), шестата най-ярка звезда в нощното небе, когато изгрява на север по време на есенното равноденствие, каза той. Междувременно в южната част на заграждението се отразява Сириус (Alpha Canis Major), най-ярката звезда в нощното небе, когато изгрява на юг по време на есенното равноденствие, обяснява той.
„И накрая Орион, свързван с финикийския бог Баал, се издига на изток-югоизток по време на зимното слънцестоене; храмът на Баал в Мотия е ориентиран в тази посока“, пише Нигро в изследването.
Археолозите откриват и бронзовата показалка на астролабия, древен навигационен инструмент, по време на разкопките на храма на Баал, пише той в изследването. Друго откритие включва статуя на кучешки павиан, олицетворение на египетския бог Тот, който е свързан с астрономията и често се появява в зодиаците.
Доказателствата подкрепят новото тълкуване, че басейнът е бил свещен басейн, а не вътрешно пристанище за кораби, казва Микеле Гиргис, доцент по финикийско-пуническа археология в университета в Сасари в Италия, който не е участвал в изследването.
„Лично аз съм напълно съгласен с интерпретациите, предложени от Нигро“, казва Гиргис . „Ако Лоренцо Нигро не беше имал смелостта да „изпразни“ водата и калта, той никога нямаше да открие жилата на питейната вода, истинското „съкровище“, което древните народи са търсели и защитавали.
„От това трябва да извлечем ценен урок, който ни тласка да опазим най-подходящата стока, която някога бихме могли да намерим на планетата във всяка ера на човешко развитие – сладката вода.“
Засега свещеният басейн отново е пълен с този ценен ресурс. След приключване на разкопките екипът напълни басейна с вода и постави копие на Баал на централния пиедестал на басейна.