Знаем, че Марс е имал течна вода на повърхността си преди милиони години. Доказателствата за това са големи; както марсоходът Curiosity, така и Perseverance са кацнали в кратери, които преди са били езера. Има и ясни доказателства за речни канали, издълбани в марсианските скали. И сега на Марс има вода, макар и затворена като лед на полюсите и под повърхността на средните ширини.
Това означава, че в миналото Марс е имал прилична атмосфера – иначе водата щеше да изкипи, тъй като водата се превръща в пара при по-ниски температури, когато въздухът е по-разреден – и е бил по-топъл от днес. От това заключение бяха повдигнати два големи въпроса: Ако е имало вода в миналото, имало ли е океани на повърхността на Марс и какво се е случило с планетата, за да предизвика такава огромна промяна?
Имало е много изследвания на идеята за океани на древния Марс, за огромни стоящи водни тела. Голяма част от това идва от доказателства за брегови линии, места, където геологията показва, къдe океан граничи със суша. Най-големият фокус на това е в равнините, заобикалящи северния полюс на планетата, това, което се нарича басейн Бореалис – буквално, северният басейн. Тази широка област с по-ниска средна надморска височина може да е резултат от огромно въздействие малко след образуването на Марс и е невероятно плоска.
Ако водата е съществувала в достатъчно количество преди милиони години, тази област би могла все още да бъде пълна с нея: северен марсиански океан. Интересно е, че в някои райони, където се слива с по-висока земя на по-ниски географски ширини, минералните отлагания приличат на това, което е останало след цунамито на Земята, което предполага, че е имало много стояща вода в басейна, когато друго, по-късно въздействие е създало огромно цунами. Това е спекулативно, но дава някаква представа какво би могло да предизвика изчезването на огромен океан на Марс преди 3 или повече милиарда години.
Въпросът е колко добри са всички тези доказателствата? Картографирането на палеобрежните линии – термин, който означава „древна брегова линия“ – е проблематично. Например, един опит да се разгледа това използва дихотомията между гладките черти на басейна и границата им с по-грубата земя с кратери около тях. Друго изследване обхваща по-малък гладък низинен регион в по-големия басейн Бореалис, наречен Vastitas Borealis, където също има черти, подобни на бреговата линия.
И това е проблемът накратко: Къде е бреговата линия? В нов документ планетарните учени разгледаха топологичните данни за Марс, поставяйки тези предполагаеми брегови линии в контекст с това, което сега знаем за надморската височина на сушата, и откриха, че те не работят. По-старите идеи се основаваха на данни с по-ниска разделителна способност от ранните мисии до Марс, но сега имаме карти с висока разделителна способност, които са много по-подробни за по-големи региони.
Разглеждайки новите данни, учените откриват, че старите предположения за палеобрегови линии са далеч от мястото, където всъщност биха били според по-добри наблюдения, понякога дори на стотици километри. И още по-лошо, страничното изместване на водното тяло води до много различни височини за това къде би била бреговата линия, а това не е физически възможно – не може да има бряг, който да е на километър под морското равнище в една точка и на километър над него при друга точка.
Това не означава, че Марс не е имал океани! Просто тези по-стари модели за мястото, на океаните, не съвпадат със съвременните данни. В най-новото изследване се казва в заключение че, „макар тези резултати да не изключват съществуването на океани, се нуждаем от по-убедителни доказателства в подкрепа на такова тълкуване“.
В крайна сметка все още е открит въпроса дали древен Марс е бил покрит с океани и ако те изобщо са съществували, как са изчезнали напълно?
