Нищо не може да избяга от невероятната гравитация на черна дупка, дори светлината.
Затова астрономите останали изненадани след като открили звезда, изядена от черна дупка, но оцеляла.
Черната дупка не е погълнала червения гигант, но е „сдъвкала“ част от външните слоеве и държи звездата в смъртоносен капан, при който продължава да отнема материал на всеки няколко часа.
Цялата драма се разиграва в изблици на рентгенова радиация, уловена от телескопи на Земята.
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Рентгеновата обсерватория на НАСА Чандра и Европейската космическа агенция засичат сигнал от червен гигант, реещ се твърде близо до супермасивна черна дупка в галактика на около 250 милиона светлинни години от Земята.
Заловен в гравитацията на черната дупка, червеният гигант губи от съдържащите водород външни слоеве, които биват издърпвани от черната дупка, оставяйки назад ядрото на звездата (познато като бяло джудже).
Черната дупка, намираща се в галактика наречена GSN 069, има маса от порядъка на 400 000 пъти тази на Слънцето, което я позиционира сред малките супермасивни черни дупки.
Астрономите може да са открили нова история на оцеляването: звезда, прихваната от гигантска черна дупка и оцеляла, за да разкаже своята история чрез изблици на рентгенови лъчи.
„В моята интерпретация на данните на рентгеновото излъчване бялото джудже оцелява, но не може да избяга,“ казва Андрю Кинг от Университета в Лестър, който е автор на изследването.
„То е прихванато в елиптична орбита около черната дупка, правейки по един пълен кръг на всеки девет часа.“
Докато бялото джудже прави почти по три обиколки на ден в своята орбита, черната дупка издърпва материал от него при всяко преминаване при най-голямото приближение – не повече от 15 пъти радиуса на хоризонта на събитието или точката, от която няма връщане.
Звездният детрит влиза в диск, заобикалящ черната дупка и освобождава изблик на рентгенови лъчи, които Чандра и XMM-Нютон (телескопът на Европейската космическа агенция) могат да открият.
Какво може да е бъдещето на звездата и нейната орбита?
Комбинираният ефект на гравитационните вълни и промяната в размера на звездата, докато губи маса би трябвало да доведат до това, орбитата да става по-кръгла и да расте.
Темпото на загуба на маса обаче се забавя с увеличаване разстоянието между бялото джудже и черната дупка.
„То ще се стреми да се освободи, но няма измъкване. Черната дупка ще го изяжда все повече, макар и все по-бавно, но никога няма да спре“, обяснява Кинг.
