Точно над нас е небето – или както биха го нарекли учените, атмосферата. Тя се простира на около 32 километра над Земята. Носещи се в атмосферата са смес от молекули образуващи въздуха. Над атмосферата е безвъздушното пространство или космическото пространство, в което има много по-малко молекули, с много празно пространство между тях.
А какво има след това? Какво бихме намерили там? Учените са в състояние да обяснят много от това, което бихме намерили там. Но има някои неща, които все още не знаем, като например дали пространството просто продължава вечно.
В началото на пътуването през космоса може да разпознаете някои от забележителностите. Земята е част от група планети, които всички обикалят около Слънцето – смесени с някои орбитални астероиди и комети. Това е Слънчевата система, както вероятно знаете.
Може би знаете също, че Слънцето всъщност е просто една звезда като другите блещукащи над нас и изглежда по-голямо и по-ярко от другите звезди, само защото е по-близо. За да стигнете до следващата най-близка звезда, ще трябва да пътувате през трилиони километри пространство. Ако можехте да се возите на най-бързата космическа сонда, правена някога от НАСА, пак ще ви отнеме хиляди години, за да стигнете до най-близката звезда.
Ако звездите са като къщи, то галактиките са като градове, пълни с къщи. Учените смятат, че в нашата галактика, наречена Млечния път, има 100 милиарда звезди. Ако можехте да намалите мащаба, далеч отвъд галактиката на Земята, тези 100 милиарда звезди биха се смесили заедно – по начина, по който светлините на градските сгради изглеждат, когато се гледат от самолет.
Наскоро астрономите научиха, че много или дори повечето звезди имат свои орбитални планети. Някои дори са като Земята, така че е възможно да са дом на други същества, които също се чудят какво има в космоса.
Ще трябва да пътувате през милиони трилиони километра пространство, само за да стигнете до друга галактика. По-голямата част от това пространство е почти напълно празно, само с някои бездомни молекули и малки мистериозни невидими частици, които учените наричат „тъмна материя“.
Използвайки големи телескопи, астрономите виждат милиони галактики там – и те просто продължават да се движат във всяка посока.
Ако можехте да гледате достатъчно дълго, в продължение на милиони години, ще изглежда, че между всички галактики постепенно се добавя ново пространство. Можете да си представите това, като си представите малки точки върху изпуснат балон и след това помислите как да го раздуете. Точките ще продължат да се движат по-далеч една от друга, точно както са галактиките.
И това има ли край?
Ако можехте да продължите да се движите докато искате, бихте ли продължили да минавате покрай галактики завинаги? Има ли безкраен брой галактики във всяка посока? Или в крайна сметка всичко свършва? И ако свърши, с какво завършва?
Това са въпроси, на които учените все още нямат категорични отговори. Мнозина смятат, че е вероятно просто да продължите да минавате покрай галактики във всички посоки, завинаги. В този случай Вселената би била безкрайна, без край.
Някои учени смятат, че е възможно Вселената в крайна сметка да се увие отново върху себе си – така че ако можехте просто да продължите да се движите, някой ден ще се върнете там, откъдето сте започнали, но от другата посока.
Един от начините да мислите за това е да си представите глобус и да си представите, че сте същество, което може да се движи по всякакви повърхтости. Ако започнете да вървите в каквато и да е посока, на изток например, и просто продължите, в крайна сметка ще се върнете откъдето сте започнали но от другата посока, т.е. от запад.
Ако това е така и за Вселената, това би означавало, че тя не е безкрайно голяма – въпреки че все пак щеше да е по-голяма, отколкото можете да си представите.
И в двата случая никога не бихте могли да стигнете до края на Вселената или космоса. Сега учените смятат, че е малко вероятно Вселената да има край – регион, където галактиките спират или където би имало някаква бариера, маркираща края на космоса.
Но никой не знае със сигурност. Как да се отговори на този въпрос ще трябва да се разбере от бъдещите учени.
