Учените и изследователите може да не се нуждаят от извличане на ДНК от повърхности в бъдеще. Според Science Focus изследователи от Лондонския университет „Кралица Мери“ са показали, че може да се събира „екологична ДНК“ (eDNA) от въздуха.
Екипът използва перисталтична помпа, комбинирана с филтри под налягане, за да вземе проби от ДНК на голи къртици за пет до 20 минути и след това използва стандартни комплекти за намиране и секвениране на гени в получените проби. Този метод не само определи ДНК на къртиците (както в подземните им жилища, така и в стаята в която бе направен експериментът), но още по-важно, улови едновременно и човешка ДНК.
Водещият автор д-р Елизабет Клер казва, че първоначално работата е била предназначена да помогне на природозащитниците и еколозите да изследват биологичната среда. С достатъчно развитие обаче, се оказало, че може да се използва и за значително повече цели.
Звената по криминалистика вече биха могли да извадят ДНК от въздуха, за да установят например, дали заподозрян е присъствал на мястото на престъплението. Може да е полезно и в медицината – вирусолозите и епидемиолозите биха могли да разберат как се разпространяват вирусите във въздуха (като например вируса на COVID-19).
Всяка практическа употреба обаче, още е далеч. Изследователското звено вече работи с частни компании като NatureMetrics за разработване на практически приложения. Лесно е да се видят ограничения – ще бъде трудно да се използва това в претъпкани стаи или на открито. Обаче самото наличие на тази опция може да бъде много полезно в ситуации, когато повърхностите не дават ясни отговори за налично ДНК.
