Еволюцията на човека се ускорява, но движещата сила не са гените

Еволюцията на човека се ускорява, но движещата сила не са гените
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    10.01.2022
  • Share:

На милостта на естествения подбор от зората на живота, нашите предци се адаптират, чифтосват и умират, предавайки малки генетични мутации, които в крайна сметка правят хората това, което сме днес.

 

Но еволюцията вече не е обвързана строго с гените, твърди ново проучване. Вместо това човешката култура може да движи еволюцията по-бързо, отколкото генетичните мутации могат да работят.

 

В тази концепция еволюцията вече не изисква генетични мутации, които дават предимство за оцеляване, да се предават и да стават широко разпространени. Вместо това наученото поведение, предадено чрез културата, са „мутациите“, които осигуряват предимства за оцеляване. Тази така наречена културна еволюция сега може да оформи съдбата на човечеството по-силно от естествения подбор, твърдят изследователите.

 

 

„Когато вирусът атакува даден вид, той обикновено става имунизиран срещу този вирус чрез генетична еволюция“, каза съавторът на изследването Зак Ууд, от Училището по биология и екология към Университета в Мейн, пред Live Science. Такава еволюция работи бавно, тъй като тези, които са по-податливи, умират и само тези, които оцеляват, предават гените си.

 

Но в днешно време хората не трябва да се адаптират към подобни заплахи генетично. Вместо това се адаптираме, като разработваме ваксини и други медицински интервенции, които не са резултат от работата на един човек, а по-скоро от дейността на много хора, надграждащи върху натрупаните „мутации“ на културното знание. Чрез разработването на ваксини човешката култура подобрява своята колективна „имунна система“, казва съавторът на изследването Тим Уоринг, доцент по моделиране на социално-екологични системи в университета в Мейн.

 

И понякога културната еволюция може да доведе до генетична еволюция. „Класическият пример е толерантност към лактоза“, каза Уоринг пред Live Science. „Пиенето на краве мляко започва като културна черта, която след това води до [генетичната] еволюция на група хора.“ В този случай културната промяна предшества генетичната промяна, а не обратното.

 

Концепцията за културна еволюция започва от самия баща на еволюцията, каза Уоринг. Чарлз Дарвин разбира, че поведението може да еволюира и да се предаде на потомството точно както са физическите черти, но учените по негово време вярват, че промените в поведението са наследени. Например, ако една майка има черта, която я подтиква да научи дъщеря си да търси храна, тя ще предаде тази наследствена черта на дъщеря си. На свой ред дъщеря й може да има по-голяма вероятност да оцелее и в резултат на това тази черта ще стане по-често срещана сред населението.

 

Уоринг и Ууд твърдят в новото си проучване, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, че в някакъв момент от човешката история културата започва да изтръгва еволюционен контрол от нашето ДНК. И сега, казват те, културната промяна ни позволява да се развиваме по начини, по които биологичните промени сами по себе си не биха могли.

 

Ето защо: Културата е ориентирана към групите и хората в тези групи си говорят, учат се и се имитират. Тези групови поведения позволяват на хората да предават адаптации, които са научили чрез култура, по-бързо, отколкото гените могат да предадат подобни ползи за оцеляване. Човек може да научи умения и информация от почти неограничен брой други хора за малко време и от своя страна да разпространи тази информация на много други. И колкото повече хора могат да се учат, толкова по-добре.

 

Големите групи решават проблемите по-бързо от по-малките групи, а междугруповата конкуренция стимулира адаптации, които могат да помогнат на тези групи да оцелеят. С разпространението на идеите културите развиват нови черти.

 

За разлика от това, човек наследява само генетична информация от двама родители и натрупва относително малко случайни мутации в техните яйцеклетки или сперматозоиди, което отнема около 20 години, за да се предаде на техните деца. Това е просто много по-бавен темп на промяна.

 

„Тази теория отдавна назрява“, казва Пол Смалдино, доцент по когнитивни и информационни науки в Калифорнийския университет в Мерсед, който не е свързан с това изследване. „Хората отдавна работят, за да опишат как еволюционната биология взаимодейства с културата.“

 

Възможно е, предполагат изследователите, появата на човешката култура да представлява ключов еволюционен етап.
„Техният голям аргумент е, че културата е следващото еволюционно преходно състояние“, каза Смалдино пред Live Science.

 

През цялата история на живота ключовите преходни състояния са имали огромни ефекти върху темпото и посоката на еволюцията. Еволюцията на клетките с ДНК е голямо преходно състояние и след това, когато пристигат по-големи клетки с органели и сложни вътрешни структури, това отново промени играта. Сглобяването на клетки в растения и животни е друга голяма морска промяна, както и еволюцията на секса, преходът към живот на сушата и т.н. Всяко от тези събития променя начина, по който еволюцията е действала, и сега хората може да са в средата на поредната еволюционна трансформация. Все още може да се развиваме и генетично, но това може вече да не е решаващия контрол за човешкото оцеляване.

 

„В много дългосрочен план ние предполагаме, че хората се развиват от отделни генетични организми до културни групи, които функционират като суперорганизми, подобно на колониите на мравки и кошерите“, каза Уоринг в изявление. Но генетиката задвижва пчелните семейства, докато човешкият суперорганизъм ще съществува в друга категория, изцяло своя. Не е ясно как ще изглежда този суперорганизъм в далечното бъдеще, но най-вероятно това ще бъде главната движеща сила на развитието.

 

 

Станете почитател на Класа