Китай отново се ангажира, че ще завърши своята орбитална космическа станция до края на годината и казва, че планира повече от 40 изстрелвания за 2022 г., което поставя страната приблизително на едно ниво със Съединените щати.
Изстрелванията ще включват две мисии с екипаж на Шенджоу, два товарни космически кораба Тианджоу и допълнителните два модула на станцията, съобщи в четвъртък официалната информационна агенция Синхуа, цитирайки скорошно съобщение на Китайската агенция за аерокосмическа наука и технологии, известна като CASC.
Наречени Mengtian и Wentian, двата научни модули ще се присъединят към основния модул Tianhe, който в момента е дом на екипаж от трима души.
Графикът за стартиране показва как традиционно предпазливата програма на Китай увеличава ритъма на своите мисии, тъй като се стреми да поеме водеща роля в изследването на космоса.
САЩ очакват приблизително същия брой изстрелвания тази година, след като темпът се забави през 2021 г. заради пандемията COVID-19. Веригите за доставки на важни артикули като компютърни чипове бяха нарушени и течният кислород, използван като ракетно гориво, трябваше да бъде пренасочен към болниците, за да се спасяват пациенти.
Сред най-очакваните е изстрелването около март на Space Launch System – ракета с височина 101 метра (332 фута), предназначена за бъдещи лунни мисии.
Военната космическа програма на Китай беше забранена от Международната космическа станция, главно поради възраженията на САЩ.
Работейки до голяма степен самостоятелно, Китай продължи с програмата си за космическа станция Tiangong, като построи и след това изостави две експериментални станции, преди да се впусне в най-новия проект.
Настоящата шестмесечна мисия Shenzhou-13 на екипажа на борда на Tianhe е най-дългата осъществявана от Китай, откакто за първи път изпрати човек в космоса през 2003 г., като стана едва третата страна, която е направила това след Русия и САЩ.
Екипажът е извършил разходки в космоса, включително излизане в открития космос на първия китайски астронавт – жена. Извършили са тестове заедно с роботизираната обслужваща ръка на станцията, която в четвъртък успешно закачи и след това повторно откачи товарния космически кораб Tianzhou-2 за първи път.
Тримата са вторият екипаж на постоянната космическа станция, която при завършване ще тежи около 66 тона, около една четвърт от размера на МКС, която изстреля първия си модул през 1998 г. и тежи около 450 тона.
Китай също отбеляза успех с мисии без екипаж, а програмата му за изследване на Луната предизвика голям интерес миналата година, когато неговият роувър Yutu 2 изпрати обратно снимки на това, което някои описаха като „мистериозна хижа“, но най-вероятно беше само скала от някакъв вид. Роувърът е първият, който проучва далечната страна на Луната.
Китайската сонда Chang’e 5 върна лунните скали на Земята за първи път от 70-те години на миналия век през декември 2020 г., а друг китайски роувър търси доказателства за живот на Марс.
Програмата предизвиква спорове в страната. През октомври китайското външно министерство отхвърли доклада, че Китай е тествал хиперзвукова ракета два месеца по-рано, заявявайки, че просто е тествал дали нов космически кораб може да бъде използван повторно.
Съобщава се също, че Китай разработва изключително секретен космически самолет.
