Земята непрекъснато обменя, (дава и получава), материали със заобикалящата я слънчева система. Например, прахът, който се ускорява през космоса, редовно бомбардира нашата планета под формата на падащи звезди, а газове от земната атмосфера редовно изтичат в космоса.
И така, ако Земята непрекъснато раздава материя, както и придобива нов материал, разширява ли се или се свива?
Поради газообразните дарове на Земята за космоса, нашата планета – или, по-конкретно, атмосферата – се свива, според Гийом Гроноф, старши учен, който изучава атмосферното бягство в изследователския център на НАСА в Лангли, Вирджиния. Въпреки това, Земята не се свива много, казва той.
Планетите се образуват чрез натрупване когато космическият прах се сблъсква и все повече се натрупва в по-голяма маса. След като Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, малко количество натрупване продължава да се случва под формата на метеорити, добавящи към масата на Земята, каза Гроноф.
Но след като планетата се формира, започва друг процес: атмосферно бягство. Той работи подобно на изпарението, но в различен мащаб, каза Гроноф. В атмосферата атомите на кислорода, водорода и хелия абсорбират достатъчно енергия от слънцето, за да избягат от атмосферата, според него.
Как тези процеси влияят върху общата маса на Земята? Учените могат само да предполагат.
„Разбира се, това все още е научна работа, защото е трудно да се измери масата на Земята в реално време“, каза Гроноф пред Live Science. „Ние нямаме теглото на Земята с необходимата прецизност, за да видим дали Земята губи или прибавя маса.
Като наблюдават метеорите, учените изчисляват, че около 16 500 тона (15 000 метрични тона) – около една и половина Айфелови кули – въздействат на планетата всяка година, добавяйки към нейната маса, обяснява Гроноф.
Междувременно, използвайки сателитни данни, учените изчислили скоростта на атмосферното бягство. „Това е нещо като 82 700 тона (75 000 метрични тона) или 7,5 Айфелови кули“, каза Гроноф. Това означава, че Земята губи около 66 100 тона (60 000 метрични тона) годишно. Макар че това звучи много, в контекста на цялата планета „загубата е много, много, много малка“, казва той.
Използвайки оценките за атмосферно бягство, установени през последните сто години, Гроноф изчисли, че при скорост от 60 000 тона атмосфера, загубени годишно, ще са необходими 5 милиарда години, за да се загуби атмосферата на Земята, ако планетата няма начин да я попълни.
Въпреки това, океанът и други процеси, като вулканичните изригвания, наистина помагат за попълване на земната атмосфера. Така че ще отнеме повече от 3000 пъти повече време – приблизително 15,4 трилиона години – преди Земята да загуби атмосферата си; това е около 100 пъти повече от живота на Вселената, каза той. Но много преди това да се случи, Земята вероятно ще бъде необитаема поради еволюцията на Слънцето, което се очаква да се превърне в червен гигант след около 5 милиарда години. „Така че бягството на атмосферата не е проблем в много дългосрочен план“, каза Гроноф.
Така че, макар Земята любезно да отдава част от атмосферните си газове в космоса, можем да бъдем сигурни, че намаляващият размер на Земята не застрашава живота на планетата.
