Биолозите подозират, че преживяваме шестото масово измиране на видовете. Досега Земята е станала свидетел на пет масови измирания на видове, при които повече от 75% от видовете са изчезнали.
„Ние не винаги знаем какво е причинило изчезването на даден вид, но повечето са свързани с бързото изменение на климата“, казва палеонтологът от Музея в Мелбърн Ролф Шмид.
Първото масово изчезване на видове става в края на геоложкия период Ордовик, (геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 489 милиона години и продължава около 44,6 милиона години), преди 444 милиона години, 86% от видовете населяващи Земята са изчезнали.
Тогава се решава съдбата и на грептолитите. Както повечето животни от периода ордовик, това са морски същества. Те се хранят като филтрират организми от водата. Живели са, изграждайки колонии. Смъртта им в продължение на около един милион години вероятно е била причинена от кратка, тежка ледникова епоха, която понижава морското равнище, вероятно предизвикана от издигането на най-старата планинска верига в Северна Америка – Апалачите. Новопоявилите се силикатни скали изсмукват СО2 от атмосферата, като охлаждат значително планетата.
Второто масово изчезване на видове става през късната Девонска епоха, преди 375 милиона години, когато са се загубили 75% от видовете.
Тогава изчезват и трилобитите. Те имат дължина 5 см и са най-разнообразните и изобилни представители на животинския свят на Земята по това време. Те се появяват в Камбрийската „експлозия“ от животински видове, преди 550 милиона години. Техният огромен брой се подпомага от бодливата им броня и многостранно разположените им очи. Те успяват да преживеят първото голямо изчезване на видове, но почти напълно изчезват през второто.
Вероятният виновник са новопоявилите се земни растения, които покриват планетата по време на Девона. Техните дълбоки корени разбуждат земята, от която се освобождават хранителни вещества в океана. Това може да е предизвикало цъфтеж на водорасли, които изсмукват кислорода от водата и по този начин задушават дънните обитатели, каквито са били трилобитите.
Третото масово измиране на видовете става в края на Перм, геоложкият период, който е последният от палеозойската ера, когато преди 251 милиона години, 96% от видовете са се загубили.
Известен като периода на „голямото измиране“, това е времето на най-голямото изчезване на видове, което някога е ставало; като то почти приключва живота на Земята. Причината е една комбинация от природни катастрофи. Катаклизъм предизвикан от изригване на вулкани в Сибир, взривява СО2 в атмосферата. Метаногенните бактерии реагират чрез изчерпване на метана – мощен парников газ. Глобалните температури се повишават, докато океаните рязко повишават киселинността си и съдържанието на отровен сероводород.
„Това събитие определя живота на Земята през следващите 300 милиона години“, казва Шмит. В скалите след този период няма останали коралови рифове или въглищни отлагания.
Края на периода Триас, геоложкият период от земната история, който обхваща първата третина на Мезозоя, е времето на четвъртото масово изчезване на видове. Тогава изчезват 80% от всички видове живеещи по това време на Земята.
Палеонтолози откриват зъбни фрагменти, като първоначално ги определят за парченца миди или вид гъби. Но откриването на непокътната цяла вкаменелост в Шотландия през 80-те години на миналия век, разкри собственика на зъбите – безгръбначно (но подобно на гръбначните) животно, наречено конодонт, който се е гордял с този забележителен набор от зъби, облицоващи цялата му уста и дори гърлото. Те са една от първите живи структури, изградени от хидроксиапатит, богат на калций минерал, който остава ключов компонент и за нашите кости и зъби днес.
От всички големи изчезвания на видове, това е най-загадъчното, като за него няма открити причини.
В края на периода Креда става петото масово изчезване на видове, преди 66 милиона години, когато 76% от всички видове са се загубили.
Тогава изчезват и Амонитите, които са живеели в океаните и са имали дължина 15 см.
Динозаврите може да са господствали на Земята по време на периода Креда, но океаните са принадлежали на амонитите. Вулканичната дейност и изменението на климата са поставили амонитите под стрес.
Астероидът ударил Земята и изтребил динозаврите е последния удар, който получават. Само няколко вида амонити оцеляват. Днес най-възрастните оцелели роднини на амонитите са главоногите от вида наутилус.
Дали ще оцелеят и при шестото голямо изчезване на видовете, което според много биолози вече е започнало?
