Центърът на Млечния път може да е дори по-странен, отколкото астрономите смятаха, показва ново проучване.
За изследването екип от Китайската академия на науките в Нанкин, изследва карта на радиоактивни гама-лъчи – най-високоенергийната форма на светлина във Вселената, която може да възникне, когато изключително високоскоростни частици, наречени космически лъчи, се разбият в обикновена материя – взривяване в и около центъра на нашата галактика.
Картата разкри, че нещо близо до центъра на галактиката изглежда ускорява частиците до умопомрачителни скорости – много близо до скоростта на светлината – и създава изобилие от космически лъчи и гама-лъчи точно извън галактическия център. Въпреки това, дори когато галактическият център издухва постоянна буря от високоенергийна радиация в космоса, нещо близо до ядрото на Млечния път предотвратява навлизането на голяма част от космическите лъчи от други части на Вселената, съобщава екипът в списанието Nature Communications.
Изследователите описват ефекта като невидима „бариера“, която е обвита около галактическия център и поддържа плътността на космическите лъчи там значително по-ниска от базовото ниво, наблюдавано в останалата част от нашата галактика. С други думи: Космическите лъчи могат да излязат от галактическия център, но им е трудно да влязат. Как работи тази космическа бариера или защо съществува, остава загадка.
Центърът на нашата галактика се намира на около 26 000 светлинни години от Земята в съзвездието Стрелец. Това е гъсто и прашно място, съдържащо повече от 1 милион пъти повече звезди на светлинна година, отколкото цялата Слънчева система – всичко това е обвито около свръхмасивна черна дупка с около 4 милиона пъти по-голяма маса от слънцето.
Учените отдавна подозират, че тази черна дупка, наречена Стрелец A, или може би някакъв друг обект в галактическия център, ускорява протоните и електроните до скорост, близка до светлината, създавайки космически лъчи, които се излъчват в нашата галактика и напред в междугалактическото пространство.
Тези лъчи се разпространяват през магнитните полета на нашата галактика, създавайки океан от високоенергийни частици, които са приблизително еднакви по плътност в целия Млечен път. Тази стабилна супа от частици се нарича море от космически лъчи.
В новото си изследване учените сравняват плътността на космическите лъчи в това море с плътността на космическите лъчи в галактическия център. Космическите лъчи не могат да се видят директно, но учените могат да ги намерят в гама-лъчи карти на пространството, които ефективно показват къде космическите лъчи са се сблъскали с други видове материя.
Използвайки данни от телескопа Fermi Large Area Telescope, екипът потвърди, че нещо в галактическия център наистина действа като гигантски ускорител на частици, като изстрелва космически лъчи в галактиката. Възможните виновници включват Стрелец A, тъй като черните дупки теоретично могат да изстрелят определени частици в космоса, дори когато поглъщат всичко останало около себе си; останките от древни свръхнови; или дори силни звездни ветрове от многото звезди, натъпкани в галактическия център.
Но картата разкри и мистериозната „бариера“, ясна точка, където плътността на космическите лъчи спада значително на ръба на галактическия център. Източникът на това явление е по-трудно да се определи, казаха изследователите, но може да включва бъркотия от магнитни полета близо до плътното ядро на нашата галактика.
Например, плътни облаци от прах и газ близо до галактическия център могат да се срутят, компресирайки магнитните полета там и създавайки бариера, устойчива на космически лъчи, предполага екипът в своя анализ. Или може би звездните ветрове от безбройните звезди в галактическия център се отблъскват към морето на космическите лъчи, подобно на слънчевия вятър.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере какво точно се случва в странните дълбини на нашата галактика.
