Полистиренови частици с размер от 10 микрометра могат да си проправят път през плацентата според учени от Университета в Утрехт, Нидерландия.
Новото изследване, представено в края на октомври пред Plastic Health Summit в Амстердам установява още, че пластмасовите частици могат и да пренасят ефективно и други химикали в утробата.
Микропластмасите са малки пластмасови частици с размер под 5 мм, които се създават, когато по-големи пластмасови парчета се разрушават. Микропластмасите се намират в най-различни продукти, включително паста за зъби, шампоан и капсули за лекарства.
А това може да изложи плода на множество опасни замърсители, включително PCBs - група химикали, които се използват широко в промишлеността и все още замърсяват околната среда, макар че през 80-те години на XX век са забранени в Европа.
Плацентата, от своя страна, е временен орган, който се развива в матката по време на бременност и позволява на кислорода и хранителните вещества да преминават от кръвта на майката към бебето през пъпната връв.
Учените вече знаят, че замърсяващите въздуха частици, вдишвани от майката, могат да проникват през плацентата и да стават причина за преждевременно раждане, ниско тегло на плода и, в някои случаи, хронични здравословни проблеми при новородените.
„Последните проучвания показват, че микропластмасите се откриват и в плацентата, въпреки че ефектите им не са изяснени”, казва екологичният токсиколог и водещ автор на доклада Хана Душа.
"Нашето изследване показва, че пластмасови частици с различни размери се поемат ефективно от клетките на плацентата, където могат да окажат ефекти върху ендокринната функция", чиято задача е да произвежда хормони, контролиращи растежа на плода.
Ефекти на пластифициращите химикали върху репродуктивната система
Представеният доклад по време на събитието, организирано от неправителствената организация Plastic Soup Foundation, стига и до проф. Патриша Хънт от Вашингтонския държавен университет.
В края на 90-те години проф. Хънт провежда собствени изследвания, свързани с ефектите на обикновените замърсители в околната среда върху репродуктивната функция, когато случайно излага лабораторни мишки на BPA (промишлен химикал). Тя разкрива, че химикалите в пластмасите, които разрушават ендокринната система, имат потенциал да навредят на плода на бременни мишки.
„Химикалите, използвани в пластмасите, не само имат потенциал да навредят на репродуктивното ни здраве, но и да повлияят на бъдещите поколения“, казва Хънт.
„Свързването на излагането на майката и плода с резултатите от раждането, развитието и заболяването при възрастни, би убедило дори упорито съмняващите се във вредното въздействие на пластифициращите химикали. Но ние не разполагаме с лукса на времето. Трябва да вярваме в експерименталните доказателства и да гарантираме, че нашите оценки за излагането на хора са точни", допълва тя.
Как хората могат да ограничат поглъщането на микропластмаса
Микропластмасите са навсякъде - от дъното на океана до мидите, които ядем, през арктическия сняг до бирите, които пием, така че е невъзможно да се избегнат напълно.
Но има неща, които хората могат да направят, за да ограничат излагането си на нейното вредно въздейсвтие. Например, може да се носят повече дрехи от естествени материи, тъй като синтетичните дрехи отделят микрофибри, с които може да се справи филтър за пералня.
Но, разбира се, филтрирането в ежедневието включва намаляване на употребата на пластмаси за еднократна употреба, като бутилки за вода или опаковки за готови ястия.
Може да си струва инвестицията в непластмасови пособия за обикновените нужди, допускат и изследователи от колежа “Тринити” в Дъблин, пише Euronews.
