Всеки човек умира. Това не е най-утешителната мисъл, но смъртта е неизбежната цена, която трябва да платим, за да сме живи. Хората обаче стават все по-добри в удължаването на живота, тъй като нашите лекарства и технологии напредват.
Ако продължителността на човешкия живот продължава да се разтяга, можем ли един ден да станем безсмъртни? Отговорът зависи от това какво означава да е безсмъртен човек.
„Не мисля, че когато хората дори питат за безсмъртието, те наистина имат предвид истинското безсмъртие, освен ако не вярват в нещо като душа“, каза Сюзан Шнайдер, философ и директор-основател на Центъра за бъдещия ум на Атлантическия университет във Флорида. Наука на живо. „Ако някой може, да речем, да надгради мозъка и тялото си, за да живее наистина дълго време, той пак нямаше да може да живее отвъд края на Вселената.
Учените очакват, че Вселената ще свърши, което незабавно заглушава мистерията за потенциала за човешко безсмъртие. Някои учени спекулират за оцеляването след смъртта на Вселената, както научния журналист Джон Хорган казва за Scientific American, но е малко вероятно някой, който е жив днес, да преживее смъртта на Вселената.
За да живеем безкрайно, ще трябва да спрем стареенето на тялото. Група животни може вече да са решили този проблем, така че нещо подобно не е толкова пресилено, колкото звучи.
Хидрата е малка, подобна на медуза, безгръбначно със забележителен подход към стареенето. Тя до голяма степен се състоят от стволови клетки, които непрекъснато се делят, за да образуват нови клетки, тъй като техните по-стари клетки се изхвърлят. Постоянният приток на нови клетки позволява на хидрата да се подмлади и да остане завинаги млада, съобщава Live Science.
„Те не изглежда, че остаряват, така че потенциално са безсмъртни“, казва Даниел Мартинес, професор по биология в колежа Помона в Клермонт, Калифорния, който откри липсата на стареене на хидрата. Хидрата показва, че животните не трябва да остаряват, но това не означава, че същото мажи за хората. С дължина 10 милиметра, хидрите са малки и нямат органи. „За хората това е невъзможно, защото телата ни са супер сложни“, каза Мартинес.
Хората имат стволови клетки, които могат да възстановяват части от тялото, като например в черния дроб, но човешкото тяло не е изградено почти изцяло от тези клетки, както хидрата. Това е така, защото хората се нуждаят от клетки, за да правят неща, различни от простото разделяне и създаване на нови клетки. Например, нашите червени кръвни клетки транспортират кислород в тялото. „Ние караме клетките да се ангажират с функция и при това те трябва да загубят способността си да се делят“, каза Мартинес. С напредването на клетките стареем и ние.
Не можем просто да изхвърлим старите си клетки, както прави хидрата, защото имаме нужда от тях. Например невроните в мозъка предават информация. „Не искаме те да бъдат заменени“, каза Мартинес. – Защото в противен случай няма да помним нищо. Хидра може да вдъхнови изследвания, които позволяват на хората да живеят по-здравословен живот, например чрез намиране на начини нашите клетки да функционират по-добре с напредване на възрастта, според Мартинес. Въпреки това, неговото вътрешно усещане е, че хората никога няма да постигнат такова биологично безсмъртие.
Въпреки че лично Мартинес не иска да живее вечно, той смята, че хората вече са способни на форма на безсмъртие. „Винаги казвам„ мисля, че сме безсмъртни “, каза той. „За мен поетите са безсмъртни, защото все още са с нас след толкова години и все още ни влияят. И затова мисля, че хората оцеляват чрез своето наследство.“
Най-възрастният жив човек в историята е Жана Калман от Франция, която почина на 122-годишна възраст през 1997 г., според Световните рекорди на Гинес. В проучване от 2021 г., публикувано в списание Nature Communications, изследователите съобщават, че хората може да са в състояние да живеят максимум между 120 и 150 години, след което изследователите очакват пълна загуба на устойчивост – способността на тялото да се възстановява от неща като болест или нараняване. За да живеят отвъд тази граница, хората ще трябва да спрат стареенето на клетките и да предотвратят болестите.
Хората може да са в състояние да живеят отвъд биологичните си граници с бъдещи технологични постижения, включващи нанотехнологии. Това е манипулиране на материали в наномащаб, по-малък от 100 нанометра (една милиардна част от метъра). Такива малки машини биха могли да пътуват в кръвта и евентуално да предотвратят стареенето, като поправят увредените клетки с течение на времето. Според Университета в Мелбърн в Австралия нанотехнологиите могат също да лекуват някои заболявания, включително някои видове рак, като премахват раковите клетки от тялото.
Предотвратяването на стареенето на човешкото тяло все още не е достатъчно за постигане на безсмъртие. Това не става дори и при хидрата. Въпреки че хидрата не показва признаци на стареене, тя все пак умира. Може да бъде изядена от хищници, като риби, може да загине и ако околната среда се променя твърде много, като например техните езера, казва Мартинес.
Хората не са заплашени от много хищници, с които да се борят, но ние сме предразположени към фатални инциденти и уязвими към екстремни екологични събития, като тези, засилени от изменението на климата. Ще ни трябва по-здрав кораб от сегашните ни тела, за да гарантираме оцеляването си дълго в бъдещето. Технологията обаче, може да осигури решение и за това.
С напредването на технологиите футуристите очакват два определящи етапа. Първият е сингулярността, в която ще проектираме изкуствен интелект (A.I.), достатъчно интелигентен, за да се препроектира, и той ще става все по-интелигентен, докато не превъзхожда значително нашия собствен интелект. Вторият етап е виртуалното безсмъртие, където ще можем да сканираме мозъците си и да се прехвърлим в небиологична среда, като компютър.
Изследователите вече са картографирали невронните връзки на кръгли червеи (Caenorhabditis elegans). Като част от така наречения проект OpenWorm, те след това симулират мозъка на кръглия червей в софтуер, възпроизвеждащ невронните връзки, и програмират този софтуер да управлява Lego робот, според Smithsonian Magazine. След това изглежда, че роботът започва да се държи като кръгъл червей.
Учените не са близо до картографирането на връзките между 86 милиарда неврони на човешкия мозък (кръглите червеи имат само 302 неврона), но напредъкът в изкуствения интелект може да ни помогне да стигнем до там.
След като човешкият ум е в компютър и може да бъде качен в интернет, няма да се притесняваме, че човешкото тяло ще загине. Преместването на човешкия ум от тялото би било значителна стъпка по пътя към безсмъртието, но според Шнайдер има уловка. „Не мисля, че това ще постигне безсмъртие, просто мисля, че ще създаде наш цифров двойник“, казва Мартинес.
Шнайдер, който е автор на „Изкуствения човек: AI и бъдещето на вашия ум“ (Princeton University Press, 2019), описва мисловен експеримент, при който мозъкът или оцелява, или не оцелява след процеса на качване. Ако мозъкът оцелее, тогава цифровото копие не може да бъде вие, тъй като все още сте живи; обратно, цифровото копие също не може да бъде вие, ако мозъкът ви не преживее процеса на качване – копието може да бъде само ваш цифров двойник.
Според Шнайдер, по-добрият път към екстремно дълголетие, като същевременно се запази човекът, би бил чрез биологични подобрения, съвместими с оцеляването на човешкия мозък. Друг, по-противоречив път би бил чрез мозъчни чипове.
„Много се говори за постепенната замяна на части от мозъка с чипове. Така че в крайна сметка човек става като изкуствен интелект“, каза Шнайдер. С други думи, бавно преминаване в киборг и мислене чрез чипове, а не чрез неврони.
Все пак да не забравяме, че човешкото тяло изглежда си има срок на годност, независимо от това как е надстроено или цифровизирано. Дали хората обаче все още са хора, без телата си, е открит въпрос.
