Утвърдителен отговор на този въпрос бе написан в рецензията на прочут физик относно статия на прочут математик.
Текстът по-надолу следва плътно моето изказване по време на дискусията на кръглата маса на 95-тата конференция на статистическата физика в Рътгърс, май 2006, организирано от Дж. Лебовиц. Темата беше „Необяснимата ефективност на математиката в природните науки“, формулирана от Юджийн Вигнър в неговата лекция „Курант“ пред Нюйоркския университет. Лекцията на Вигнър бе изнесена на 11 май 1959-а година, т.е. преди почти 50 години.
Други участници в скорошната дискусия бяха Ф. Андерсън, Ф. Дайсън и Е. Уитън. Председателят на сесията беше М. Фишър. Вигнър публикува статия със същото име в [CPAM, vol. 13, No. 1]. Тя започва със следната история. Млад статистик, който работи над проблеми върху ръста на населението, обяснява на свой приятел трудностите, които е срещнал и му показал някои резултати от своя анализ. Приятелят забелязал π във формулите му и го попитал какво означава. Статистикът отвърнал, че π e площта на кръг с радиус 1. Тогава приятелят казал: „Искате да ме убедите, че площта на кръга има нещо общо с ръста на населението?“
В края на статията Вигнър също написа: „Чудото на приложимостта на езика на математиката за формулиране на законите на физиката е удивителен дар, който ние нито разбираме, нито заслужаваме. Трябва да сме благодарни за него и да се надяваме, че ще продължаваме да го получаваме и в бъдещите изследвания и че той ще се разширява за добро или зло, за наше удоволствие, а дори за наше объркване в широки клонове на знанието“.
Прочутите статии на Вигнър върху ансамбли от случайни матрици се появиха няколко години преди тази статия. Трудно е да си представим съвременната физика без алгебричната геометрия и топологията. От друга страна, теоретичната физика, по-специално теория на струните осигурява множество красиви и важни задачи за тази част от математиката. Въпреки това, физиците невинаги са оценявали високо математиката. Водещият руски физик Л. Ландау веднъж каза, че най-добрият физик в СССР е Я.Френкел, който използва в своите статии само квадратни уравнения.
Ландау от своя страна е малко по-лош, защото от време на време прибягва до обикновени диференциални уравнения. Математическата част на прочутия теоретичен минимум на Ландау съдържа само проблеми от интегрирането, векторния анализ и обикновени диференциални уравнения. Забележки в същия стил са пръснати из учебниците на Ричард Файнман. Математиците отговориха на това, като казаха, че физиците изучават математиката, както престъпниците наказателния кодекс (И.М. Гелфанд).
Някои причини за тази враждебност бяха очевидни. В математиката доминиращият стил се базираше на аксиоматичния подход, епсилон-делта доказателства и силни изисквания за логическа строгост. Във физиката имаше тенденция към усложнени схеми на петурбационната теория, диаграми и т.н., които са много трудни за възприемане от страна на класическите математици. Очевидно, това беше студена ера на отношения от тип „куче и котка“.