Изследването, публикувано в Journal of Experimental Medicine, разглежда начини за спиране на бъдещите пандемии чрез ваксинация срещу тежки коронавируси с остър респираторен синдром (SARS), вид вируси, състоящ се от много известни щамове.
Здравните служители изразиха загриженост относно това как вирусите, които се появяват при животните, са станали по-успешни при скока към хората, като например в случаите на птичи грип, свински грип, Ебола и MERS.
„Като се има предвид, че предишни епидемии от коронавирус, като SARS-CoV-1 и MERS-CoV са настъпили поради зоонозни коронавируси, пресичащи видовата бариера, потенциалът за появата на подобни вируси в бъдеще представлява значителна заплаха за световното обществено здраве, дори в лицето на ефективните ваксини срещу настоящите вируси “, казва професорът от университета в Осака Томохиро Куросаки, водещ изследовател в проучването.
Една преобладаваща теория е, че COVID-19 произхожда от прилепи, преди да се предаде на друго животно, което по-късно е заразило хората.
Използвайки своя протеин от шипове, вирусът SARS-CoV-2, който причинява COVID, се свързва с рецептора на клетъчната повърхност на ACE2 в човешкото тяло.
Проучването идентифицира две части на този вирус: „ядрото“, което се среща често при всички коронавируси, и „главата“, уникална за COVID-19.
Успехът на експеримента е в това, че чрез генно инженерство японски изследователи успяха да модифицират протеина на шипа на SARS-CoV-2, за да го спрат да причинява инфекция при хората.
Покриването на главата на вируса с допълнителни молекули захар прави невъзможно той да се свърже с протеина ACE2 в човешките клетки.
При мишки, разработената ваксина значително засилва антителата, произведени срещу незащитеното „ядро“ на вируса.
Тези антитела успешно блокираха SARS-CoV-2, както и SARS-CoV-1, вирусът, който предизвика огнището на SARS през 2002 г. Ваксината спря и три подобни коронавируса, произхождащи от прилепи и панголини.
Докладът обяснява, че макар антителата, които разпознават тази вирусна глава, да блокират навлизането на SARS-CoV-2, те не предлагат почти никаква защита срещу други коронавируси. Въпреки това, антителата, които идентифицират ядрото, са в състояние да предотвратят навлизането на различни коронавируси при хората.
Куросаки обясни обаче, че макар такава стратегия за използване на „широко неутрализиращи антитела е възможна“, настоящите ваксини все още „е малко вероятно да осигурят защита срещу появата на нови вируси, свързани със SARS“.
Изследователският екип е оптимист, че продължителните проучвания могат да възпроизведат успеха от експериментите върху мишки и при хора, позволявайки разработването на ваксина от следващо поколение, която би могла да намали риска от бъдещи пандемии.
