Астрономите са открили наличието на амоняк, сред ръждиво оцветената повърхност на Плутон. Това би могло да има впечатляващи последици за ледената планета-джудже, както изследователите описват в две нови проучвания.
Първо, че замърсеният с амоняк лед намеква за солен, богат на органични води океан, скрит под повърхността на Плутон – такъв, който може да съдържа правилните съставки за поддържане на живот. Наличието на амоняк също така намеква за присъствието на неуловими досега ледени вулкани, привличане на водата и амоняка от под повърхността и изхвърлянето им по цялата повърхност на планетата.
Данните идват от New Horizons, космическият кораб, прелетял покрай планетата джудже през 2015 г. При най-близката им среща, инструментариумът на сондата е събирал данни – включително в инфрачервения спектър в регион, който е дълбоко оцветен в кафяво червено.
Данните от близкия инфрачервен спектър са в съответствие с амонячния лед, смесен с воден лед в някои части, а в други – с амонячен лед без воден лед.
„Това откритие на Плутон беше огромна изненада за всички нас“, заявява планетарният учен Дейл Круикшанк от Научния център на НАСА Еймс.
„Това означава, че в тази част на Слънчевата система се очакват много изненади“.
Откритието е още по-изненадващо защото амонякът не издържа дълго (в космически план) на открито в Слънчевата система. Ултравиолетовата светлина и космическата радиация го разграждат сравнително бързо (в рамките на милиони години).
Плутон е на милиарди години, така че нещо се е случило за да го има там амоняка и той се е появил наскоро.
Някакъв отговор дава начина, по който се разпространява амонякът: той изглежда е бил изхвърлен от няколко криовулканични отвора – вулкани, от които изригват течни летливи вещества с минусови температури, като вода, метан и амоняк, вместо разтопена скала.
Това допринася за увеличаване на доказателствата, подкрепящи тезата за наличие на течни океани под заледената повърхност на Плутон, чиято температура може да падне до -230 градуса по Целзий.
Изследването публикувано по-рано този месец изтъква, че слой газ, уловен под повърхностния лед на Плутон, може да изолира водата и да я предпазва от замръзване, след като се стопи от топлината идваща от ядрото на Плутон.
Наличието на амоняк е друга част от пъзела. Това е естествен антифриз, който може да понижи точката на замръзване на водата с до 100 градуса по Целзий.
Дълго се е смятало, че ледени тела като Плутон могат да имат криовулкани, така че намирането на подкрепящи доказателства за тази теория е обнадеждаващо, както и подкрепа за наличието на досега хипотетичните подземни океани.
Но наличието на амоняк може да има и други последици. Смята се, че червеникавият цвят на Плутон идва от молекули, известни като толини, органични съединения, които се образуват, когато ултравиолетовата или космическата радиация „приготвя“ съединения, които съдържат въглерод, като метан или въглероден диоксид.
Фактът, че червеникавият цвят се появява във връзка с водата и амоняка, показва, че във водата може да има и органични съединения.
Лабораторните експерименти показват, че облъчването на амоняк и органични съединения с ултравиолетова светлина може да произведе молекули, които създават жизнени градивни елементи, като например нуклеобазите, които образуват РНК и ДНК.
„Червеният материал, свързан с водния лед, може да съдържа нуклеобази, произтичащи от енергийната обработка на повърхността на Плутон или на неговата вътрешност“, според Крюикшанк и неговия екип.
Това означава ли, че има живот на Плутон? Вероятно не. Това са -230 градуса по Целзий! Но тъй като получаваме доказателства за подземни океани, които са потенциално богати на органични вещества, сега изглежда поне малко по-възможно.
Нямаме начин да разберем дали има живителни хидротермални отвори долу на дъното на Плутон, но с целия този амоняк във водата, всяка форма на живот, която се е появила – ако изобщо е успяла – би трябвало да има някои доста екстремни адаптации.
Ако това се е случило означава, че прекурсорите на живота могат да бъдат по-издръжливи, отколкото сме си мислили.
