Учените са изяснили как се изменя атмосферата на Луната под въздействие на слънчевата радиация и метеорните дъждове, пише Space.com.
Учените от Изследователския център „Еймс“ на НАСА са изучили влиянието на външните фактори на лунната екзосфера – много тънка и разредена атмосфера, характерна за Слънчевата система. Такъв тип атмосфера притежават Луната, Меркурий, спътниците на Марс и астероидите. Изводите на учените са изложени в сп. Science.
Учените са изяснили, че лунната екзосфера се свива и разширява под действието на Слънцето и метеорните дъждове. „Успяхме да видим как диша Луната“, казва главният автор на изследването Антъни Колапрете.
Плътността на лунната атмосфера е около една трилионна от земната на морското равнище. Съставящите я молекули са разпределени толкова тънко, че почти никога не се докосват.
За да разберат как взаимодейства екзосферата с повърхността на Луната, изследователите се съсредоточили върху калия и натрия в нейния състав. Тези елементи са единствените микрокомпоненти в екзосферата, но те изпускат достатъчно светлина, за да може да се открият с помощта на научни инструменти.
Анализирайки новите данни от космическия апарат LADEE, специалистите успели да наблюдават последователно нивата на натрия и калия в лунната екзосфера в продължение на няколко месеца. Те открили, че след метеорни дъждове нивата на тези елементи нараствали рязко.
Например метеорният поток Геминиди предизвикал 200-процентов ръст на нивото на калия и малко по-слаб изблик на натрий. Нормализирането на стойностите отнемало известно време. Според учените частиците на екзосферата акумулират на повърхността и бавно се освобождават, докато в по-ранни модели се смятало, че частиците на екзосферата отскокват от лунната повърхност или „прилепват“ към нея.
След преминаването на метеорния дъжд нивото на калий в екзосферата се връщало към изходното след няколко дни, докато нивото на натрия се нормализирало за три месеца.
Както обяснява Колапрете, различните газове взаимодействат различно с почвата. Силата на електрическите връзки зависи от елементите и състава на повърхността и от нейните характеристики.
Също учените са открили, че скоростта на освобождаване на натрия и калия от повърхността на Луната зависи от нивото на редките елементи и калия в почвата.
Има основания да се смята, че съставът на почвата може да влияе и на природата на лунната екзосфера.
Освен това в хода на изследванията било изяснено, че нивото на натрия в екзосферата расте, ако Луната е осветена от Слънцето, и се снижава, ако Луната е в сянка.
Колапрете смята, че ултравиолетовите лъчи на Слънцето са способни да разрушат някои връзки между частиците на екзосферата и лунната повърхност. За да се разрушат тези връзки, се изисква поток високоенергийни алфа-частици или сблъсък с метеорити.
