Преди около 790 000 години метеор удря Земята с такава сила, че експлозията покрива около 10% от планетата с блестящи черни отломки от скали и прах. Известни като тектити, тези стъклени петна от разтопена земна скала се разпръскват от Индокитай до източна Антарктида и от Индийския океан до западната част на Тихия океан. Повече от един век учените търсят доказателства за този удар. Досега обаче, местоположението на кратера предизвикан от удара, оставаше неизвестно.
Сега геохимичният анализ и показанията за локална гравитация казват на изследователите, че кратерът лежи в южен Лаос на платото Болавен. Въздействието от древния удар е било скрито под поле на охладена вулканична лава, обхващащо близо 5000 квадратни километра, съобщават учените в ново проучване.
Когато метеор удари Земята, земните скали на мястото на удара могат да се втечнят от силната топлина и след това да се охладят в стъклени тектити. Учените могат да разгледат изобилието и местонахождението на тектитите, за да помогнат за намирането на мястото на удара, дори ако оригиналният кратер е ерозиран или скрит, пишат авторите на изследването.
Смята се, че силата на удара е създала кратер с дълбочина 100 метра, според проучването. Тектитите от удара са били най-големите и най-изобилните в източната част на централен Индокитай, но тъй като тектитите са толкова широко разпространени, предишните оценки за размера на кратера варираха от диаметър от 15 до 300 км и точната му позиция оставаше несигурна, въпреки че учените прекараха десетилетия в търсене.
За новото изследване учените анализират няколко обещаващи кандидати за кратери в Южен Китай, Северна Камбоджа и централен Лаос, но скоро отхвърлят тези места. Във всички случаи заподозрените характеристики на кратер се оказват много по-стари и вместо това са идентифицирани като ерозия в скали, датиращи от мезозойската ера – преди около 252 милиона години до около 66 милиона години.
На платото Болавен в Лаос учените откриват места, където полетата на вулканична лава имат скрити признаци на по-старо метеорно въздействие. В регион, който изследователите определят като вероятно място на кратера, повечето от потоците от лава също са били в правилния възрастов диапазон: между 51 000 и 780 000 години.
Авторите на изследването надникват под повърхността на лавата, като правят гравитационни показания на повече от 400 точки. Получената от тях гравитационна карта показа една област „от особен интерес“, подземна зона с гравитационна аномалия , по-малко плътна от вулканичната скала, която я заобикаля. Техните измервания загатват за елиптичен, „издължен кратер“ с дълбочина около 100 м, ширина около 20 км и дължина 17 км, според проучването.
Заедно всички тези улики подсказват, че „тази плътна купчина вулканични скали наистина погребва мястото на удара“, са убедени учените.
