Точно над нас е небето – или ако искате по-научно, атмосферата. Тя се простира на около 32 километра над Земята. Плаващи в атмосферата са смес от молекули – малки парченца въздух, толкова малки, че приемаме милиарди от тях всеки път, когато вдишваме.
Над атмосферата е пространството. Нарича се така, защото има много по-малко молекули, с много празно пространство между тях. Но какво би било да пътуваме до космоса – и след това да продължим? Какво бихме намерили по-нататък? Учените са в състояние да обяснят много от това, което бихме намерили там. Но има някои неща, които все още не знаем, като например дали пространството просто продължава вечно.
В началото на пътуването в космоса може да разпознаем някои от забележителностите. Земята е част от групата планети, които обикалят около Слънцето, смесени с някои астероиди и комети.
Слънцето всъщност е просто една средна звезда и изглежда по-голямо и по-ярко от останалите звезди само защото е по-близо. За да стигнем до следващата най-близка звезда, ще трябва да изминем трилиони километра пространство.
Ако използваме най-бързата космическа сонда, която НАСА някога е правила, пак ще ни отнеме хиляди години, за да стигнем до най-близката звезда, различна от Слънцето.
Ако звездите са като къщи, то галактиките са като градове, пълни с къщи. Учените изчисляват, че в галактиката на Земята, Млечния път, има 100 милиарда звезди.
Наскоро астрономите научиха, че много или дори повечето звезди имат свои собствени орбитални планети. Някои дори са като Земята, така че е възможно те да са дом на други същества, които също се чудят какво има там.
Ще трябва да пътуваме през трилиони километри повече пространство, само за да стигнем до друга галактика. По-голямата част от това пространство е почти напълно празно, само с някои бездомни молекули и малки мистериозни невидими частици, които учените наричат „тъмна материя“.
Използвайки големи телескопи, астрономите виждат милиони галактики там – и те просто продължават във всяка посока. Ако можете да наблюдавате достатъчно дълго, в продължение на милиони години, изглежда, че постепенно се добавя ново пространство между всички галактики. Както учените казват, Вселената се разширява? Но докога и докъде?
Ако можем да продължим колкото искаме, бихме ли продължили да минаваме през галактиките завинаги? Има ли безкраен брой галактики във всяка посока? Или цялото нещо в крайна сметка свършва? И ако все пак свърши, какво продължава след това?
Това са въпроси, на които учените все още нямат категорични отговори. Мнозина смятат, че вероятно просто ще продължим да преминаваме галактики във всяка посока, завинаги. В този случай Вселената би била безкрайна, без край.
Други учени смятат, че е възможно Вселената в крайна сметка да се увие около себе си – така че ако можем просто да продължим, някой ден ще се върнем там, откъдето сме започнали, но от другата посока.
Един от начините да си представим това е да си представим глобус. Ако започнем да вървим в която и да е посока, например на изток, и просто продължим, в крайна сметка ще се върнем там, откъдето сме тръгнали. Ако случаят е такъв и за Вселената, това би означавало, че тя не е безкрайно голяма – въпреки че все пак ще бъде по-голяма, отколкото можем да си представим.
И в двата случая никога не бихме могли да стигнем до края на Вселената или космоса. Сега учените смятат, че е малко вероятно Вселената да има край – регион, където галактиките спират или където би имало някаква бариера, маркираща края на космоса. Но никой не знае със сигурност. Как да отговорим на този въпрос, ще трябва да разберат бъдещите учени.
